УНСС обмисля частично онлайн обучение

COVID-19 удари не само бизнеса, но и образованието, принуждавайки 90% от учениците и студентите по света да преминат на дистанционна форма на обучение. За добрата си дигитална подготовка преди избухването на пандемията, за вече въведените цифрови иновации и за възможностите за бъдещето им използване – Economic.bg разговаря с проф. д-р Мирослава Раковска, заместник-ректор по учебната дейност на УНСС, и с проф. д-р Цветана Стоянова, заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики на УНСС.

Темата за технологиите в образованието – каква добавена стойност носят, но и какви заплахи крие дигитализацията – ще дискутираме задълбочено по време на Конференцията „Образование от А до #. Иновативното училище“ на 17 юли от 10:00 ч., която ще се излъчва и на живо във Facebook страниците на Economic.bg. Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

– Как се справи УНСС с (не)възможната мисия да пренасочи цялото обучение в онлайн среда и то в толкова кратки срокове? Какъв беше досегашният опит и какви трудности изскочиха? 

Мирослава Раковска (МР): УНСС е лидер в електронизацията на процесите във висшето образование, тъй като от години изгражда инфраструктурата и компетентностите, които са необходими за съвременния дигитален свят (първите в страната електронна студентска книжка с патент, уеб-базирана информационна система за студентите, електронни протоколи за преподавателите, облачни технологии).

Когато епидемията ни изненада, нямахме никакви технически ограничения, които да ни попречат да надградим нашите дигитални компетенции в посока на въвеждане на изцяло дигитално образование и реагирахме своевременно на ограничителните условия. Два дни след обявяването на извънредното положение успяхме да преместим обучението на почти 20 хиляди студенти от университетските в електронните зали. През целия семестър обучението премина спокойно и без съществени трудности. Проблемите, които студентите срещаха, бяха най-вече от техническо естество, като недостатъчно бърза и стабилна интернет връзка, проблеми с камерите, микрофоните, но те бързо бяха отстранени.
  
– Разработи ли се единен план за това как и с какви технологични решения да се случи преходът, или всеки преподавател предприе собствен подход?

МР: За да улесним нашите студенти и преподаватели, в университета възприехме единен подход чрез въвеждането на онлайн обучение в платформата Teams на Microsoft. То продължи до края на семестъра, като се прилагаха традиционните форми на обучение, но в онлайн среда и обогатени с мултимедийно съдържание – лекции, решаване на казуси, задачи, разработка и презентиране на проекти, контролни тестове и др. Тъй като епидемиологичната обстановка не позволи оценяването на знанията и уменията на студентите да се извърши в сградата на УНСС, университетът осигури възможността провеждането на семестриалните и държавните изпити да се извърши също онлайн чрез съвместното използване на приложенията Forms и Teams на Microsoft на датите, определени в сесийното разписание.

– Отключва ли тази извънредна ситуация дългосрочни промени – предвижда ли се например някаква част от обучението да остане онлайн? А кое в университетското образование е добре все пак да запази традиционната си форма?

МР: Епидемичната криза ускори процесите на дигитализация, които вече са необратими, защото това е, което бъдещите ни студенти ще очакват от нас и УНСС доказа, че има пълна готовност да им го осигури. Студентите оцениха високо качеството на онлайн обучението в УНСС, но на много от тях им липсваше университетската среда, общуването с колеги и преподаватели. Университетът винаги е бил фактор за социализация. Надяваме се кризата с COVID-19 да приключи скоро и да продължим да се придържаме към високите академични стандарти, свързани с присъственото обучение, като предвиждаме и възможността за частично онлайн провеждане на занятията в образователно-квалификационна степен „магистър“ и при дистанционната форма на обучение.

– Всички дисциплини ли са пригодни за преподаване онлайн, или има такива, за които това не е приложимо? Защо?

МР: По време на нашия онлайн семестър бяхме принудени да извършваме обучение по всички дисциплини в електронна среда. Студентите оценяват високо лекотата, с която повечето преподаватели извършват обучението в Teams, подхода и методите на преподавателите, използваните мултимедийни материали, интерактивността и диалога по време на лекциите при дискутирането на темите и анализирането на проблемите. Има някои дисциплини обаче, в които е предвидено в голяма степен решаването на конкретни задачи и казуси, моделиране на процеси и други специфични методи на обучение, които налагат присъствие в зала, пряка комуникация и контакт между преподавател и студент.

– С какво са по-различни днешните студенти и в този ред на мисли каква е ролята на дигиталните похвати във висшето образование, където се предполага по научен подход?

Цветана Стоянова (ЦС): Днешните студенти са дигитално ориентирани, защото са част от мрежовото или Always On поколението, т.е. родени са в големия бум на Интернет. Затова за тях е много по-лесно и по-интересно да участват в онлайн лекции и семинарни занятия. Изследването за онлайн обучението, което направихме сред нашите студенти, показа именно това. В него участваха 2820 студенти в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ от всички професионални направления. 2264 от тях отговориха, че са участвали редовно в онлайн лекциите и най-много са им харесали интерактивността и диалогът, както и използваните мултимедийни материали.

– Какви нови врати отваря дигитализацията пред университета? А каква е опасността от загуба на качеството на образованието?

ЦС: Дигитализацията дава възможност за участие в лекции от всяка точка на света, стига студентът да разполага с камера, микрофон и добра интернет връзка, които има във всеки мобилен телефон. През април проведохме онлайн защити на магистърски тези и нашите дипломанти си представиха разработките от най-различни краища на света, където ги беше заварила пандемията. Резултатите бяха много добри и студентите се държаха много по-спокойно, отколкото присъствено в зала. При недобра организация и контрол обаче може да се създадат предпоставки, най-вече при онлайн изпитите, за недобросъвестно отношение от страна на студентите. Но съм убедена, че ако се спазват всички изисквания, тази форма трябва да се използва и в бъдеще съвместно с присъствената форма.

– УНСС разработи онлайн система за кандидатстудентски изпити. Разкажете повече за нея – кой я изгради, колко време отне, какви технологии са внедрени? 

ЦС: Системата е разработка на УНСС. В нея беше включено и едно приложение на фирмата Евротръст. Беше изградена за месец и половина. Основните технологии, които тя използва, са уеб и мобилни технологии, технологии на изкуствен интелект и технологии за надеждна работа на много конкурентни потребители. Разработихме и уникална за България система за онлайн записване на новоприетите студенти.

– Каква е финансовата стойност на проекта? 

ЦС: Решението да осъществим този проект беше взето след анализ на офертите на различни фирми на българския пазар. Оказа се, че нито една от тях не предлага по-добро технологично решение, независимо че цените бяха с няколко пъти по-високи от стойността на нашата разработка.

– Как се извършва автентификацията на кандидат-студента? И кое гарантира сигурността ѝ?

ЦС: Един от най-важните въпроси при онлайн приемните изпити е автентикацията на кандидат-студента, т.е. кандидатът не само да каже кой е, но и да го докаже. В това отношение нашата система има няколко нива на автентикация: цифрово разпознаване на личната карта и сравнение на информацията в нея с тази в базата на МВР; разпознаване на лицето на кандидата чрез проверка на неговата снимката в базата на МВР; използване на информация от ГРАОН за сравнение с данни, които не са налични в личната карта; проверка на стаята, в която се провежда изпитът, за отсъствие на други лица чрез 360 градусова обиколка; обстойно наблюдение на бюрото/масата, на която кандидатът пише, за да не се допусне преписване и подсказване; цифрово разпознаване на лицето на кандидата по време на отговаряне на всеки въпрос от изпита; цифрово разпознаване на звука в помещението, в което пише, с оглед да няма влизане на други лица в същото помещение. 

– Как е защитена системата от киберпробиви?

ЦС: Системата използва две нива на защитни стени, както и трето ниво, организиращо атака за отказ от услуги и прилагане на балансирано използване на компютърните ресурси, свързано с надеждна паралелна работа. 

– Предвижда ли се тя да бъде използвана и по време на сесии за регулярни изпити?

ЦС: В момента ръководството на УНСС разглежда възможността за приложение на системата и за бъдещи регулярни изпити.

– Какви други дигитални иновации въведе УНСС през последните години и как се използват те към днешна дата?

– УНСС е един от най-елитните университети в приложението на дигиталните иновации. Най-представителните от тях са: електронната студентска книжка (тя е патентована и е първата по рода си в страната), която е комплексен електронен документ, съдържащ освен данните на хартиената книжка и инструментите на банкова карта и международна студентска идентификация, даваща възможност за намаления на цените на различни услуги; дигитални главни книги и дигитални протоколи, с които се преодолява възможността за недостоверен достъп до студентските оценки, премахва се потенциална грешка от въвеждането на една оценка на няколко места, осигурява облекчаване на работата на преподавателите и спестява много от тяхното време. И електронни ресурси, които се използваха в учебния процес по време на нашия първи онлайн семестър след обявяване на епидемиологична обстановка.