Лентата разказва личната история на жестовия преводач Таня Димитрова

Филмът "Тихо наследство" разкрива невероятната история на жестовия преводач Таня Димитрова, която е познато лице от екрана на NOVA. Лентата трябвало да разкаже за работата й с деца с увреден слух, но се превръща в история за битката с най-коварната болест и силата да продължиш.  Таня се среща с езика на глухите като дете, като неусетно се превръща в преводач за своите родители.

 „До около 5-тата година не съм си давала сметка, че аз говоря на жестов език с едни хора, пък с други съвсем нормално - вербално. То е като даденост - получаваш първите си мили думи на жестов език”, споделя жестомимичният преводач Таня Димитрова.

Превеждат български стихотворения на езика на глухонемите (ВИДЕО)

Определя се като буен тийнейджър, който искал да учи мода. 3 месеца преди изпитите се отказва от мечтата си. Най-добрата й приятелка - Петя й предлага да запише друго. „Някак си тя беше научила от свои приятели, че има такава специалност в Университета, в която човек може да работи с глухи деца и това много смени посоката на мислене за моето бъдеще”, спомня си Таня.  След два фалита и разочарования Таня успява да отвори собствен център за работа с глухи деца.

„На мен ми се искаше да създам място, което има домашен уют. В който децата, като дойдат да почувстват тази топлина, която само у дома усещаш, но в същото време тази топлина да не е просто едно домашно гушкане и обгрижване, а да има професионална подкрепа, експертизата на колеги”, разказва тя.

СПОДЕЛЕНИ ВЕЧЕРИ: Глухи и чуващи готвят заедно

Междувременно най-добрата приятелка на Таня става режисьор. Петя Накова често идва в центъра и вижда удивителния резултат от работата с децата. Решава да го разкаже в документален филм.  Животът обаче предлага обрат. По време на снимките Таня разбира, че има два вида рак - на гърдата и на белите дробове. Липсата на оптимистични прогнози у нас я изпраща за лечение в САЩ. Всичко това - запечатано на лента, продуциран от HBO Европа и "Контраст филмс".

„Може би ако режисьорът беше непознат за мен човек и всичко това беше служебно и емоционално обвързано - щях да кажа "стоп”, категорична е Таня. Макар и трудно тя взема решение снимките да продължат. И от филм за нея, "Тихо наследство" се превръща в разказ за съзряването на по-голямата й дъщеря - Катя, която трябва да поеме  управлението на Центъра едва на 20.