Ники Василковски опита да се включи в работата на реставраторите

От тази седмица Епископската базилика на Филипопол отвори врати за туристи. Под модернистичния комплекс в сърцето на Пловдив се крие безценна част от хилядолетната история на града. Най-впечатляващи са живописните мозайки. А Ники Василковски опита да се включи в работата на реставраторите.

Началото на тази приказка започва през втори век от нашата ера, когато в подножието на тепетата се издига езически храм в култ към императора. По-късно върху античната сграда израства внушителна раннохристиянска базилика. Няколкото пласта мозайки по нейния под удивяват всеки, който ги зърне.

„Това е най-големият мозаечен под в Европа - 2000 квадратни метра мозайки”, обясни Богомил Грозев, директор на ОИ “Старинен Пловдив”.

Може да видим живописни сюжети от въображението на древните майстори - геометрични форми, орнаменти, символи от онези времена. Най-красиви обаче са птиците - над 150 композиции. С художника-реставратор Елена Кантарева се спираме пред сложната мозайка, изобразяваща паун на самия вход на базиликата.

„Езически символ, приет от християнството, който символизира безсмъртието на християнската душа и възкресението. Изобразен е с разперена опашка и е заобиколен от други птици - чапли, фазани, патици”, обясни доц. Елена Кантарева-Дечева, художник-реставратор.

Целта на хората, създали този шедьовър, е била да пренесат вярващите в райската градина.

„Мащабът на всичко това говори за много силна християнска общност във Филипопол. Изграждането на базиликата няма начин да не е било подкрепено и от императора”, каза още доц. Дечева.

Мозайките са на две нива - по-ранна и положена впоследствие по-късна. На много места в комплекса личат двата исторически пласта. В централния кораб на базиликата откриваме най-старата мозайка.

Епископската базилика в Пловдив отвари врати за туристи

Опитваме се да разбера как се възстановяват мозайки в такива мащаби. Райна Дечева, която е тук от самото начало, ни показва процеса стъпка по стъпка.

И въпреки че музеят вече е отворен, за реставраторския екип работата не е свършила. Димитър Станчев продължава неуморно да почиства мозайките камъче по камъче.

Дълго време хилядолетната история в сърцето на Пловдив е била погребана от времето. През 1982 г., докато багери реконструират пътната мрежа в центъра на Пловдив, екипът на археолога Елена Кесякова се натъква на находка.

„Случайно наблюдавайки багер и риейки, пред мен излезе един фрагмент мозайка”, обясни Жени Танкова от Регионалния исторически музей.

Така тя става първият човек, стъпил на мозайките в базиликата. От нея научаваме как базиликата се разрушава след земетресение в края на 6 век.

„Не е била възстановена, тъй като е имало и други катаклизми. Избухва вулканът Кракатау на остров Ява. Настъпва вулканична зима. Византийската империя губи голяма част от населението си. Настъпва и Юстиниановата чума. И тази великолепна сграда не могла да бъде възстановена. И след няколко века на това място възниква един християнски некропол”, обясни Жени Танкова.

Свидетел на драматични времена, базиликата обаче пази славно минало. През 2015 г. археолозите попадат на запазен надпис, разчетен от епиграфа Николай Шаранков. С него доказват, че храмът е нещо много повече.

 „Той гласи най-общо, че са дадени средства, за да се направи тази мозайка по времето на епископ Лукиан или Маркиан”, обясни доц. Дечева.

Въпреки, че името е спорно, в случая е важна титлата “епископ”. Така става ясно, че базиликата е епископска.

В централната част на храма е имало издигната платформа от мрамор, от където се водели църковните служби и са се отправяли посланията към вярващите. От нея днес е останал само масивен камък. Но за да придобием представа действително как е изглеждало това място, идват на помощ технологиите. Използвахме специални очила за виртуална реалност.

 „Всичко това ни дава много по-голяма възможност да се запознаем с нашата хилядолетна история. Музеят е уникален”, каза Богомил Грозев.

И очилата, и интерактивните информационни табла ни пренасят назад в годините. На втория етаж в комплекса, където са изнесени голяма част от мозайките, намираме и интерактивна видеостена. На това магично място можем да се самозаснемем редом с някои от представителите на птичето царство, украсявало Епископската базилика на Филипопол.