Цената да бъдеш себе си: Толерантни ли сме към различните

Три истории, ден след провеждането на „София Прайд”. Това са разкази на хора, които знаят каква е цената да бъдеш себе си, да си различен от общоприетото клише и я плащат всеки ден.

„Аз се казвам Иван Енчев. Принципно се определям като небинарен човек и съответно с хомосексуална ориентация”.

„Аз съм Валан Гьорчев и се определям като транссексуален”.

„Здравейте, казвам се Таня Илиева, на 28 години все още, от Горна Оряховица, едно малко градче до Велико Търново. А и забравих най-важното – аз съм бисексуална”.

„София Прайд” и контрашествие в центъра на столицата (ВИДЕО+СНИМКИ)

Освен различната сексуална ориентация, това, което обединява Иван, Валан и Таня е, че и тримата са ставали жертви на агресия. За сблъсъка си с хомофобията първо разказва Иван.

„Живеех със съквартиранти и малко или много някакви неща започнаха да излизат наяве. Аз научих, че те са разбрали за мен по много неприятен начин. Публикуваха определени хомофобски постове на стената ми във Facebook”, споделя Иван.

Съквартирантите на момчето се изнасят от общото им жилище. След това обаче продължават да тормозят Иван.

„Изпращаха ми съобщения със смъртни заплахи – доста сериозни при това. Заради това аз си смених жилището”, допълва Енчев.

По ирония на съдбата агресорите и младият мъж отново попадат в един и същи квартал.

„Просто излизах, оглеждах се постоянно да не излязат отнякъде. Избягвах всякакъв възможен контакт, ограничавах си излизанията. Просто, защото наистина имах един страх за живота си”, разкрива Иван.

Кои са двете гледни точки преди „София Прайд”

И докато агресията, насочена към него, остава зад клавиатурата, Валан разказва, че хомофобията би могла да придобие още по-внушителни размери.

„Моята история започва преди няколко месеца, когато се разхождахме с партньора ми и един наш познат в „Люлин”. Пред един магазин аз и моят приятел се целунахме, но не е нещо да сме се награбили, съвсем нормална целувка. Оттам се започна. Изведнъж отнякъде излезе един човек и каза: „Ей, махайте се оттук”. Започна да ни замерва с пръчки. Изведнъж извади една грамадна ножица, която ми опря в гърдите и ме изтласка. След това извикахме полиция”, разказа Гьорчев.

Оказва се, че хората с различна сексуална ориентация могат да бъдат дискриминирани и по отношение на правото на труд.

„Може би, беше началото на тази година, нямах работа заради пандемията. На моя партньор му хрумна брилянтната идея да отида в „Български пощи”. Всичко на интервюто беше точно и мина добре. Попълних бланка за започване. В следващия момент обаче, понеже в интервюто се представих като Валан, но в бланката пишеше данните от личната ми карта, получих обаждане по телефона – защо така”, коментира той.

Валан не получава работата, но това не го отказва да остане себе си.

Таня Илиева също се среща от първо лице с хомофобията. Тя и приятелката ѝ създават специален YouTube канал, в който обсъждат проблемите на хората с различна сексуална ориентация.

„В интернет е страшно, само това мога да кажа. Там всеки е просто зад една фасада. Няма как да разбереш кой е, откъде е, на колко е години, как изглежда, изобщо що за човек е. И е много по-лесно, ако нещо не ти е на кеф, просто да отидеш и така да нахейтиш непознат”, обясни Илиева.

Младото момиче разказва, че под един от клиповете ѝ онлайн се появил недоброжелател с циничен език, отправящ заплашителни коментари.

„Някои от тях бяха свързани с това как ще ни намери, ще ни убие, ще ни разбие главата в тротоара, ще ни заколи и всякакви други много силно заканителни думи и фрази. Разбира се, ние блокирахме първия му акаунт, след това се върна с втори, блокирахме и него. Последва поява с трети, който беше в друга социална мрежа, където продължи буквално да ни тормози, защото каквото и да си говорим – това е един интернет тормоз”, категорична е Таня.

Въпреки тормоза, тя смята, че фактът, че е бисексуална до известна степен ѝ помага да бъде приета в обществото.

„Мисля, че по някакъв начин бисексуалните се разглеждат една идея по-добре, защото видиш ли за тях все още има шанс, видиш ли, аз мога да завърша с мъж. Само че това не е да си наполовина хетеро или наполовина хомосексуален, това е съвсем различна и отделна сексуална ориентация”, обясни Илиева.

Актовете на агресия срещу хора с различна сексуална ориентация далеч не са прецедент. Това разказва Симеон Василев, председател на фондация „Глас”.

„Фондация „Глас” събира данни за хомофобските и трансфобски инциденти и престъпления от омраза. Това направихме и през 2020 г. За съжаление, българските институции не събират такава информация. Ние, като неправителствена организация, работим в тази посока. Но те не събират информация поради простата причина, че в Наказателния ни кодекс не съществува сексуалната ориентация и полова идентичност в членовете, които касаят престъпления от омраза”, коментира Василев.

„Данните от доклада всъщност показват, че най-честите места на инцидентите и на езика на омраза към гей хората са в семейството и в училище, за жалост. Това е проблем, на който ние не обръщаме достатъчно внимание като общество”, допълни той.

Въпреки трудностите, пред които са изправени, героите на тези истории не таят лоши чувства и имат само едно послание.

„Ние просто искаме всички да разберат, че нямаме някакво желание за доминация или нещо такова. Просто искаме всички да живеем по-добре и в една нормална правова държава”, каза Иван.

„Като послание смятам да кажа - да не се страхувате, никога не трябва, никой не бива да ви спира да бъдете себе си, да бъдете свободни, да бъдете открити”, допълни Валан.

„Просто да не отричат нещата, които не разбират, защото понякога дори не е нужно да разбираш нещо, за да го приемеш”, е призивът на Таня.

„Аз бих се обърнал към семействата, към родителите, които имат деца, и бих им казал, че единственото, което децата ви искат от вас, е да ги обичате и да ги приемате такива каквито са. Затова дайте им тази любов, покажете им, че заставате зад тях, дори и те да имат различна сексуална ориентация”, призова Симеон Василев.

Репортер: Николай Беремлийски