Снимка: Dundee Precious Metals
Златодобив на Ада тепе е имало още от средата на II хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя
В деня на миньора в Крумовград официално беше открита музейна експозиция за златото, която разказва за Ада тепе и тайните на древното рударство. Музеят представя историята на добива на злато по нашите земи отпреди няколко хилядолетия.
„С откриването на музейната експозиция „Ада тепе“ имаме възможност да покажем на широка публика събраната информация за добива на злато в древността, за бита и особеностите на живота далеч в миналото. Благодарение на съвместната работа с отговорен инвеститор, институциите, призвани да опазват културното наследство, и местната власт получаваме възможността да се разкрият значими факти за историята и културата на даден регион.
Това са положителни резултати, от които полза имат голям брой заинтересовани страни, включително науката, а работата се върши с максимална обществена и професионална отговорност и спазване на най-високи стандарти. Реализираният проект съвместно с община Крумовград, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ и Националният археологически институт с музей при БАН носи позитиви за археологията и дава принос за създаване на добри условия за развитие на икономиката на Крумовград.
Спасителните археологически проучвания винаги търсят баланс между изискванията на съвремието и икономическото развитие и опазването и популяризирането на културно-историческото наследство“, каза доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
Археологическите проучвания показват, че през късната бронзова епоха на значителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият известен златодобивен рудник на Балканите.
Снимка: Dundee Precious Metals
Добив на злато на Ада тепе има в началото на XV в. пр. Хр. Златодобивът започва на самия връх и постепенно се разпростира върху цялата площ на билото. Използвана е техника, при която с помощта на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали. Високата температура и след това рязкото охлаждане с вода подпомагали напукването на скалата и извличането на рудата.
Датирането на рудника в късната бронзова епоха и проведените задълбочени проучвания доведоха екип от археолози под ръководството на доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, до изненадващото откритие, че Ада тепе е най-старият известен златодобивен рудник в Европа.
Установява се, че златодобив на върха е имало още от средата на II хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя.
Проучванията започват през 2001 година, а през 2010-а „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ се ангажира с пълното проучване на стария златодобивен рудник на Ада тепе и с популяризиране на резултатите от спасителното му проучване. Дейностите по проучване се изпълняват през годините до днес като включват много интердисциплинарни методи и партньорства. Част са направени за първи път във връзка с проекта „Ада тепе“.
“С новата музейна експозиция осигуряваме и допълнителна възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш. Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкова удовлетворяващи ако не беше доброто сътрудничество с местните власти и компетентните държавни институции. Водени от грижата за живота и здравето на хората, съвместните ни усилия доведоха до изграждането на минния обект рудник „Ада тепе“, който днес функционира в хармония с културно-историческите дадености и биоразнообразието в Натура 2000 зона и показва пътищата, по които минен бизнес, наука и общество могат да вървят заедно и да си сътрудничат“, обобщи проф. д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България.
