БТА и СЕМ организираха разговор на тема „Бъдещето на регионалните новини“

Българската телеграфна агенция (БТА) и Съветът за електронни медии (СЕМ) организираха разговор на тема „Бъдещето на регионалните новини“. Събитието се проведе от 11:00 ч. на 11 юни в Националния пресклуб на БТА в София с преки включвания от пресклубовете на БТА в страната.

Повече от 100 регионални журналисти от цялата страна участваха в дискусията. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев отбеляза, че покани са изпратени и до партньорите на Агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ)  – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, Съюза на българските журналисти и университети, които обучават бъдещи журналисти.

Според Вълчев темата за регионалната журналистика е важна не само за медиите. „Решенията в тази област зависят не само от самите медии, а и от държавната политика“, отбеляза той.

Кирил Вълчев посочи, че в БТА около една трета от всички новини са регионални. По думите му най-важните новини за всеки човек са от мястото, където живее. Според него България трябва да предприеме повече мерки за подкрепа на регионалните медии и журналисти.

Снимка: БТА

„За съжаление, има места, включително областни центрове, където единственият журналист на постоянна работа се оказва кореспондентът на БТА. Има места, където напълно изчезнаха местните медии. Няма информационни сайтове, да не говорим за вестници, списания, радио- и телевизионни програми, каквито е имало преди“, посочи Вълчев. Според него основният въпрос е каква инвестиция трябва да направи България в регионалната журналистика по примера на други европейски държави. „Често повтаряме, че Европейският съюз е Европа на регионите, но без регионална журналистика няма как да има видимост на тази Европа на регионите в България“, заяви той.

Кирил Вълчев отбеляза, че БТА има най-голямата кореспондентска мрежа в страната с пресклубове и кореспонденти в 32 града извън София – 26 областни центъра и още шест големи града. Той припомни и ролята на Българската телеграфна агенция за подпомагане на регионалните медии чрез свободния достъп до новинарското съдържание на агенцията. „Чрез свободния достъп до новините на БТА България подпомага регионалните медии, които нямат ресурс да се абонират за скъпи международни агенции или да поддържат собствени кореспондентски мрежи“, посочи Вълчев.

По думите му именно затова БТА е естествен домакин на разговора за бъдещето на регионалните новини. „БТА, а чрез нея и българската държава, подпомага регионалните медии, които, за съжаление, стават все по-малко“, добави генералният директор на агенцията.

Според последното преброяване на Националния статистически институт има точно 20 града с население над 15 000 души. Спомням си със съжаление как преди пет години плановете ми бяха да открием национални пресклубове с постоянни кореспонденти във всички български градове с население над 20 000 души. Междувременно обаче броят им намаля, посочи той.

От тези градове шест са с население над 25 хиляди души - Гоце Делчев и Панагюрище, където вече БТА в единия има пресклуб, а в другия - кореспондент. Другите са Асеновград, Димитровград, Горна Оряховица и Дупница с население над 25 хиляди души. Става дума за близо 100 хиляди души население, което до голяма степен живее в информационна пустиня, защото новините оттам се отразяват сравнително рядко, макар и от близките областни центрове. Въпросът е да се инвестира ли в тези градове, каза Вълчев.

Той уточни, че освен това има още девет града с над 20 хиляди души население. И тук стои въпросът дали България трябва да осигури на национално ниво постоянна информация от тези населени места и съответно информация за хората, които живеят там.

„Това, което можем да направим още през следващите месеци - тъй като информацията на БТА е в помощ на местните медии, които публикуват и национални новини, и международни новини, за да имат пълната палитра от информация, а те не могат да сами да си осигурят нито абонаменти, нито партньорства с големи или по-малки информационни агенции, защото това изисква наистина голям ресурс,  чрез БТА да получават тези новини“, каза Кирил Вълчев.

По думите му снимките са проблем, за който БТА си дава сметка. В БТА те се публикуват с водни знаци. Това се налага по две основни причини. Едната са авторските права на партньорските агенции, с които работим. Това са глобални и национални агенции, които не са съгласни техните снимки да бъдат предоставяни във висока резолюция и без водни знаци. Другата причина е свързана с конкурентния вътрешен пазар на фотография в България, обясни Вълчев. 

Той уточни, че тези снимки могат да бъдат използвани по начина, по който са публикувани в БТА съгласно общите условия и Закона за БТА. В момента обсъждаме възможността поне една снимка към всяка новина да бъде публикувана без воден знак, а само с логото на БТА, така че да бъде по-подходяща за препубликуване. Даваме си сметка, че основно регионалните медии ще се възползват от тази възможност, обясни генералният директор на Агенцията.

Необходимо ни е още малко време, защото технически решението не е толкова просто. Надявам се обаче до края на годината да намерим решение и това да бъде още една малка, но важна подкрепа за регионалните медии, каза още Кирил Вълчев.

По думите му по-голямото предизвикателство е в две посоки. На първо място е за обществените медии да бъдат осигурени по-добри възнаграждения и условия за работа - това важи и за регионалните структури на БНТ, БНР и БТА. „Това означава увеличение на възнагражденията с поне 25 процента, за да може да се изравнят с учителските заплати. Това означава и по-голямо увеличение, за да започнат кореспондентите да получават съпоставими възнаграждения с тези на специалистите по връзки с обществеността в държавни и общински институции на местно равнище“, каза Кирил Вълчев.

Втората посока, по която изглежда има съгласие, е създаването на национални програми за подпомагане на частните медии – както регионалните подразделения на националните медии, така и местните медии, каза генералният директор на БТА. Според него този е въпрос е доста спешен и за българските медии в чужбина, които също съществуват при сериозни затруднения.

Кирил Вълчев изрази надежда още в следващите седмици да постигнат съгласие с членовете на СЕМ за ясен график, така че да проведат специфичните регионални разговори по темата за бъдещето на регионалните медии и журналистиката във всеки от националните пресклубове на БТА.

Габриела Наплатанова: За СЕМ е важно регионалната журналистика да бъде насърчавана

„С Кирил Вълчев отдавна обсъждаме тази инициатива. Благодаря за подкрепата и за това, че БТА е домакин на тази дискусия, която има много разклонения в близо 40 пресклуба на агенцията в страната“, каза за БТА председателят на СЕМ Габриела Наплатанова. Според нея форматът дава възможност на регионални медии и кореспонденти на национални медии да се включат в дебата от различни точки на страната и да допринесат за обсъждането на бъдещето на регионалните новини. „Радвам се, че и БНТ, и БНР, които имат съществен  принос за развитието на инфраструктурата на регионалните новини, заедно с БТА ще се включат активно в тази дискусия“, посочи още председателят на СЕМ.

Наплатанова отбеляза, че темата отдавна е във фокуса на медийния регулатор, тъй като е свързана с концентрацията на медийната собственост и с възможностите на по-малките медийни субекти да изпълняват своята журналистическа функция. „За нас е изключително важно да насърчаваме регионалната журналистика, тъй като това е журналистиката, която е най-близо до проблемите на хората от различните региони“, посочи председателят на СЕМ.

„Всичко е чуто, записано е. Ще бъдат взети предвид вашите препоръки, всичко, което казахте. За мен е изключително като колега това, че изявихте вашата съпричастност, като се включихте в дискусията“, обърна се тя към всички участници в дискусията.

Снимка: БТА

Тя припомни, че според годишните доклади за медиен плурализъм на Института на Европейския университет във Флоренция България попада в неблагоприятна категорията държави със среден към висок риск от създаване на т.нар. „новинарски пустини“. „Тези новинарски пустини не са просто региони, които са непредставени в новинарския и информационния поток. Това могат да бъдат и общности, които са загубили своето представителство в дневния ред на новините“, отбеляза председателят на СЕМ. Тя подчерта, че регулаторът последователно подкрепя усилията за съхраняване на регионалните медии, особено при разглеждането на процедури, свързани с лицензиране и дейността на регионални доставчици на медийни услуги. „Тези медии имат значение за местната общност. Те са връзката с местната общност“, каза Наплатанова.

По думите ѝ СЕМ следи и обема на регионалното съдържание в програмите на обществените медии. Това се извършва чрез мониторингите, които съветът прави при отчетите на генералните директори на БНТ и БНР. „Това е нещо изключително важно. Това е връзката на медиите с българското общество. Така разбираме за проблемите в регионите и за успехите на регионите“, добави тя.

"Гаранциите за независимост в регионалната журналистика ще дадат и медиен плурализъм и много по-сериозни гаранции за свободата на журналистиката в България като цяло. Всичко, което казахте, ще бъде отразено и взето предвид. Надявам се в бърз порядък предложените тук мерки да бъдат подложени на обсъждане и да намерят адекватно решение", каза още председателят на СЕМ.