„РеВизия”: Има ли истински риск за работата на рафинерията в Бургас

България не трябва да се плаши от арбитражно дело на "Лукойл" срещу страната, защото има аргументите да го спечели. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов. Той коментира твърдението на правителството, че е успяло да постигне договорка с компанията-майка на българската рафинерия - швейцарското дружество "Литаско" за прекъсване на евентуален арбитраж, вдигане на забраната за търговия с местни контрагенти и че така работата на рафинерията е осигурена.

От изказванията на властта обаче така и не стана ясно каква точно е договорката с швейцарската компания и какви са били проблемите.

"Много е трудно да кажем, защото данните не са документално представени, за да знаем, че казаното е вярно. Но подхождаме с доверие и приемаме, че е имало риск за рафинерията. Въпреки че подобни данни не бяха изнасяни - нито от управителя, нито от НС, което е притеснително. Но сега хубавото е, че беше публична среща, имаше обща ПКФ и това е добре за прозрачността. Но е важно да кажем, че България не трябваше да се плаши от арбитраж, защото имаме аргументи да спечелим подобно дело, както го направи Германия".

Премиерът и двама министри на среща с представители на ръководствата на „Литаско“ и „Лукойл“

Все пак, казва експертът, вероятно подобно арбитражно дело за 3 млрд. лв. е щяло да бъде заведено. "Доколкото знам аз, Министерство на финансите готви защита от арбитраж, а и "Лукойл" обяви, че ако не се решат проблемите ще бъде заведено дело. Преговорите между служебното правителство и Лукойл, както и сегашното правителство явно са дали резултат, защото в регистрите не се вижда такова дело. Явно има някаква сделка".

Какви са причините? "Двете неща, поради които "Лукойл" има претенции и които ние се отклоняваме от германския случай, е, че се даде възможност на особения управител да се разпорежда с активи на компанията и това може да се тълкува като форма на експроприяция, няма такова още, но може да се тълкува. И другото - не знаем колко успешно е бил успешен мениджмънта на компанията, може да е била увредена компанията. И нещо важно - забраната за износ, която важи и до днес, за нефтопродукти, а това има огромен финансов негатив за компанията".

Все пак, подчерта Николов, не е ясно защо се твърди, че рафинерията е можела да спре да работи, но и че нямаме причина да се съмняваме в думите на министъра на икономиката.

Как "Лукойл" с години успява да избегне плащането на данъци в България и имаме ли нужда от руски петрол - може да гледате във видеото.

„Лукойл България”: Арбитражен иск няма да засегне количествата и цените на горивата

Днес говорим за рафинерията в Бургас, за руския петрол, за швейцарски дружества и за три милиарда евро претенции към българската държава - претенции, чието съществуване не може да бъде потвърдено публично. "Лукойл Нефтохим Бургас" е най-голямата рафинерия на Балканите. Тя преработва петрола, от който идва голяма част от горивото, което пълните в колите си. Тя е собственост на швейцарската "Литаско" - търговското дружество на руския "Лукойл", регистрирано в Женева. Когато САЩ и Великобритания наложиха санкции срещу "Лукойл", рафинерията спря да изплаща заем от над един милиард лева, взет от "Литаско" през 2023 година. В отговор "Литаско" се обърна към швейцарски съд и получи ограничения, забраняващи на бургаския завод да купува нефт от компании, регистрирани в Швейцария.

Тоест собственикът блокира собствения си завод. Рафинерията, твърди днес правителството, започна да работи с тежки сортове нефт, за които не е проектирана, натрупа технически проблеми и беше, по думите на правителството, на ръба на затварянето. Миналата седмица правителството се срещна с "Литаско" и обяви, че кризата е уредена. От първи юли рафинерията може отново да купува нефт от всички контрагенти, регистрирани в Швейцария. Блокадата е вдигната. Но зад тази победа стоят въпроси, на които нямаме ясни отговори. Правителството се позовава на арбитражни претенции за три милиарда евро като основната причина за отстъпките.

От 1 юли „Лукойл Нефтохим Бургас“ ще може да купува нефт от всички контрагенти в Швейцария

Само че към момента няма публично регистрирано арбитражно дело срещу България - нито в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, нито в друг публичен регистър. Трите милиарда са цифра в публичното пространство без потвърден документ зад нея. Паралелно с всичко това България блокира налагането на европейски санкции срещу Вагит Алекперов - главния акционер на "Лукойл" - с аргумент, че иначе арбитражът ще стане по-тежък. И накрая - "Литаско" не е просто швейцарска компания. Тя действа като посредник, който купува суров петрол и го препродава на рафинерията в Бургас. Петролът пристига формално от Швейцария. Но веригата може да свършва много по на изток.

Затова днес искаме да разберем: реална ли беше заплахата за затваряне - или е използвана като лост в преговорите? Три милиарда евро - реална претенция или цифра за публично потребление? И когато купуваме петрол от швейцарски контрагент на "Лукойл" - купуваме ли руски петрол или не?

Повече гледайте във видеото.