На 16 март 1978 година в района между врачанските села Габаре и Тлачене по неизяснени и до днес причини пада самолет 134

Повече от 44 години една мистериозна авиокатастрофа не дава покой на близките, които живеят в различни части на света. На 16 март 1978 година в района между врачанските села Габаре и Тлачене по неизяснени и до днес причини пада самолет 134 със 73-ма души на борда – 7-членен екипаж и 66 пътници от България и Полша. Всичко, което се знае за падането на самолета и до днес е по разкази на очевидци

Тошко Сашов е едва на 7 години, когато става очевидец на авиокатастрофата.

Видях го, когато направи завоя и тръгна към тая посока. Когато дойдохме, разбрахме, че самолетът е разбит тук", заяви Сашов.

Тогава на мястото го води момчешкото любопитство. Идва на мястото минути след инцидента преди още да е блокирано от разследващите. Гледката е стресираща.

Сега идва като кмет на село Тлачене, който води близки на загинили полски граждани, дошли да се поклонят пред паметта на загиналите преди 44 години и половина. Българи не идват. Паметника посещава само Николай Данаилов, който дори имал билет за самолета.

Не му дали обаче служебен аванс и останал. Прибрал се във Враца.

"Добре, че се прибрах! Защото влизайки вкъщи майка ми вика: А, ти нали днес щеше да пътуваш?!В 6 и половина по радиоточката съобщиха: днес самолет от София за Варшава катастрофира на територията на Врачански окръг. Само това!", казва Данаилов.

Пьотр Славски идва за трети път от Полша до България и води със себе си още близки на загинали. В катастрофата е загинала неговата майка. Тук са и братя Будка, чиито баща е загинал.

Големият брат Будка живее в Канада и идва за пръв път. Скръбта не му дава сили да говори.

Заради тази болка има близки на загинали, които нямат сили да дойдат.

А за най-голямата авиокатастрофа в България и днес не се знае много нито у нас, нито в Полша.

Официална информация липсва и затова даже в музея събират данни по разкази на очевидци.

"Версиите са ... Вероятно става въпрос за това, че самолетът сякаш изглежда се е взривил във въздуха. Затова и до ден днешен намираме парчета от него", посочи директорът на музея във Враца Георги Ганецовски.

Такива парчета търсиха и намериха, за да отнесат в различни части на света заедно с болката си и близките на

Повече вижте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.