Тежка мизерия и страх в жителите в районите на бойни действия в Херсонска област

Тежкият живот на пострадалите от войната отново е във фокуса на вниманието. Западните медии получиха достъп до освободените преди дни украински градчета в Херсонска област. Там са едни от най-важните бойни действия за развитието на цялата война. Затова съдбите на жителите на района минават на заден план.

Това е градчето Дудчани на река Днепър. Само преди няколко дни е било пълно с руски войници. Като част от настъплението на украинците, руските части са избягали и са взривили основния мост в района. Те са си тръгнали толкова бързо, че са оставили дори дрехите и храната си. Местните хора бързат да спасят от бойните действия част от реколтата. Показват на журналистите къде и как са живели руснаците. Боевете продължават наблизо. Хората не смеят да се върнат на повърхността и спят по мазетата.

Взрив срути частично Кримския мост (ВИДЕО)

"Най-трудно е нощем. Не знаеш кой стреля и откъде. Скрихме храната си тук. За да не изгори, споделя Владимир, жител на града.

Повечето от роднините на съпругата на Владимир живеят в Русия. Срещата им с руските войници не е била приятна.

"Един изскочи срещу нас и каза "Какви сте вие?". Размахваше оръжието си", разказва гражданката Наталия. А Владимир допълва, че е бил пиян.

Тези двама местни жители седят под дърво, защото не искат да ги виждат дроновете. Казват, че са живели добре преди войната и не са направили нищо лошо на никого.

Експерт на Съвета на ООН по правата на човека ще разследва ситуацията с човешките права в Русия

Пътищата в района са осеяни с убити войници и изгорени машини. Местните казват, че руснаците са отвели 50 души като затворници или насилствено мобилизирани. Къщата на този войник е в непосредствена близост до градчето. Той казва, че по-голяма мотивация да се бие не му е нужна, защото това е тяхната земя. Крие лицето си, защото е по-безопасно да не го познаят.

В невероятна мизерия живеят тези две възрастни жени. Майката на Люба е на 92. Не може да се движи и самата Люба няма избор. Трябва да остане. Завила е майка си с одеала и възглавници, като форма на защита. Къщата няма мазе. Двете се надяват снарядите да не я улучат.

Двете нямат нищо за ядене, освен мляко и бисквити. А отвън, боевете продължават. Който и да взима надмощие, предишният мирен живот изглежда много далеч.