Снимка: iStock
Пред NOVA говори българка, получила закрила и помощ от германските власти
Докато у нас да се сдобиеш с ограничителна заповед срещу насилник понякога се оказва мисия невъзможна, то в Германия от години има работещ механизъм. Полиция, психолози и адвокати помагат ежедневно на жертвите на домашно насилие от подаването на сигнала до решението на съда. За това споделя от първо лице българка, успяла да се спаси от агресията на бившия си приятел.
„Кой ти звъни, кой ти пише, какво ти пише, защо ще ходиш там, защо се забави след работа? В неговата глава е някакъв страхотен филм от изневери, общуване с други хора, че за някой друг се гласиш, че не му принадлежиш изцяло. Такъв тип насилници просто имат чувството, че трябва да притежават абсолютно и на 100% приятелката до тях. Tакъв тип мъже са много ревниви и с много високо его за себе си. Не могат да приемат, че ти ще изглеждаш добре, ще излизаш с други хора. Постоянно беше дебнене, следене”, разказва за преживяното Мария.
Така героинята ни, която ще наричаме Мария, описва живота с бившия си приятел в Германия. „Като всяко едно момиче - аз съм си казвала, че това е нещо, което той ще промени и ще поправи”.
В КАПАНА НА НАСИЛИЕТО: Защо не си тръгваме от човека, който ни наранява
Вместо промяна обаче идва ескалация. И психологическият доскоро тормоз прераства в опити за физическо насилие. Мария решава да избяга от дома си, оставяйки там всичките си вещи и дрехи. И отива при сестра си - в съседен град в Германия. Така, по думите ѝ, започва истинският кошмар.
"Той става изведнъж ужасно агресивен. Разполага с моите профили, пароли за сайтове, имейли, започва да се разполага с банковите ми акаунти. Беше пробвал да тегли кредит на мое име. Пуска снимки по бански или полуголи снимки в сайтове за запознанства. Ежедневно пропуснати повиквания, есемеси със заплахи. Обикаляше покрай адреса, на който живееше сестра ми, опитваше се да ме намери на места, на които преди това сме ходили заедно. Той ме срещна на улицата и счупи телефона ми", твърди жената.
След тази случка Мария решава да се обърне към полицията. "Още на първата среща с полицията и описване на случаяме молят да споделя с тях маршрутите ми – откъде минавам за работа, от кой магазин пазарувам, за да могат тези маршрути да ги включат в кварталните си обиколки. Умоляват ме в случай, че забележа нещо притеснително или ми се строи, че той е наоколо, веднага да им звъня. Това не беше молба от моя страна, те ме молиха да направя това".
СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ: Правосъдният министър с предложения за законови промени
От полицията осигуряват на Мария психолог и адвокат. Месец по-късно адвокатът внася събраните доказателства в съда. "Показах си разпечатка от телефона, есемеси, снимките с намеци, че иска да ми причини нещо лошо и директно с адвокатката започнахме да работим в посока тези неща да се покажат пред съда и да бъдат доказателство пред съда, за да се издаде ограничителна заповед. Тя държеше за всяко нещо, което той направи – примерно днес съм получила 50 есемеса, аз да отида при нея. И така на момента се събират доказателствата".
В заповедта е написано, че насилникът не трябва да се доближава на по-малко от 100 метра, нито да се опитва да се свърже с нея по телефона или в социалните мрежи. Иначе го чака незабавен арест и глоба до 250 хиляди евро. Осъден е да плати и 1000 евро разноски по делото. Разликата в подкрепата към жените, жертви на насилие в Германия и в България, Мария вижда най-ясно, когато се връща у нас за постоянно. И разбира, че бившият й приятел също е тук.
"Полицаят тук ми обяснява, че аз трябва да нося в себе си принтирана ограничителната заповед и да заснема, за да докажа, че той я е нарушил, преди да им се обадя. Един вид, че ако той тръгне да ми прави нещо, трябва учтиво да го помоля да изчака да си извадя телефона", казва тя.
Остават и още въпроси - дали документът, издаден на немски е валиден у нас, без да присъства в регистрите ни. И дали защитата, която носи в Германия, ще е същата и тук. А докато институциите са изгубени в превода, Мария ще крие лицето и името си.
"За мен лично жените в България, тръгнали по пътя към бягство от домашното насилие, на 50% подписват смъртната си присъда. И тях няма кой да ги защити", подчерта Мария.
Още по темата гледайте във видеоматериалите.