В космическото пространство не сме защитени от мощна слънчева радиация, обясни директорът на обсерваторията ни в Рожен

„Технологичното постижение с кацането на индийския спътник на Луната е най-доброто. Една от важните идеи е, че Луната може да се ползва като база за отправна точка за изследване на Космоса с други апарати. Трябва да овладеем тази повърхност технологично така, че да можем да я ползваме като база. В космическото пространство не сме защитени от мощна слънчева радиация. Това е новото в науката – да знаем какво можем да очакваме”. Това заяви доц. Д-р Никола Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен по повод индийската лунна мисия.

Каравасилев: На Луната има доста вещества, които могат да са полезни на човечеството

Припомняме, индийският апарат „Чандраян-3” кацна успешно на спътника на Земята на 23 август. Събитието е от огромно значение, защото това е първият апарат в човешката история, успял да се приближи до Южния полюс на Луната. Така Индия става четвъртата страна в света, която е успяла да приземи свой апарат на естествения спътник.

ИСТОРИЧЕСКО: Индийският космически апарат кацна на Луната