Компанията оперира на световно ниво - в Канада, Южен Еквадор, Намибия, Сърбия и в два рудника у нас – „Челопеч” и „Ада Тепе”

Човешката цивилизация в целия свят се базира само на едно нещо – експлоатация на природни ресурси и трансформирането им в полезни неща за хората. Ако нещо не расте в природата, то трябва да се изкопае. Без селското стопанство и минната индустрия няма човешка цивилизация. Дори епохите са наименувани на природните ресурси, които по същото време са станали ценни – каменна епоха, медна, бронзова, желязна и др. Това заяви проф. Илия Гърков, вицепрезидент и изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс” за България пред журналисти, по случай деня на отворените врати в рудник „Челопеч”.

„Дънди Прешъс Металс” е компания, която оперира на световно ниво - в Канада, Южен Еквадор, Намибия, Сърбия и в два рудника у нас – „Челопеч” и „Ада Тепе”. Целите на организацията е да разкрива ресурси, да създава среда за обществото, да расте и просперира. Опорните точки на стратегията им са изграждане на по-добро бъдеще, растеж и мобилизиране на уникални умения в екипа. Те държат изключително на безопасността и благополучието на техните служители, грижат се за околната среда и си партнират успешно с местните общности.

В района на находището на рудник „Челопеч” още по тракийски времена са съществували минни дейности. През средата на 19 в. френският геолог Ами Буе прави обиколка на Балканите, като преминава и през Челопеч. „Той е един от първите учени, който дава информация, че на мястото може би има значителни залежи на полезни изкопаеми”, съобщи Николай Симонски, директор “Производство”.

Находището сменя различни форми на управление на активите, в зависимост от времето и политиката на държавата. Рудникът, построен през 50-те години, е разкрит с 4 шахти. През 2004 г. канадската компания „Дънди Прешъс Металс” придобива активите и въвежда нов метод на добив, който не вреди на земната повърхност и не позволява нейното пропадане. Най-дълбоката точка на рудника е около 700 м. под повърхността. „Тъй като на север Стара планина се извисява, реалната кота, в която е най-ниската точка е повече от 1000 м.”, добави той.

Рудникът е разделен на два участъка – западен и централен, има и източен, но в него се извършват само проучвателни дейности. Близо 65% от запасите се намират в западния. Рудите са медно златно гранитни, със съдържание на мед, злато, малко сребро. В рудата има и арсен. Именно заради съдържанието на арсен, обаче, рудата не може да се преработва в България. Причината – постановление на МС от 1990 г., което забранява преработката на арсеносъдържащи руди на територията на страната.

Мината разполага с две наклонени галерии от повърхността. През 2005 г. е била прокарана първата, наречена „Надежда”, след нея се построява и втората - „Вяра”, с дължина 4 км. и половина. Под земята има трошачен комплекс, където са разположени трошачката и аварийните бункери. Работниците управляват модерно минно оборудване – над 100 машини от различен вид – минни, сервизи, спомагателни.

Спускане по наклонената галерия „Надежда” отвежда до зарядната станция за ел. машини. „Първата ел. машина пътува от Полша към България. Това е мястото, където ще се зареждат тези машини, тази година очакваме още втора. Единици са рудниците в света, които използват ел. машини, технологията е нова. Ако обикновена машина струва 1 млн. долара, електрическа струва 3 млн. – три пъти повече”, заяви Николай Симонски, директор “Производство”.

Рудникът разполага с две обособени територии за поддръжка на машините. „Отговарям за поддръжката под земята и за мобилното оборудване и за стационарното. Това е основното депо за обслужване на мобилните машини. Има и подземен склад, в който държим всички материали, които са за планирани дейности по машините за една седмица напред. Съществува още едно депо, в което се извършват само ежедневни дейности. Там за 24 часа всички машини преминават по 1 път за измиване, преглед, гресиране и др. Ако има планирани тежки и големи ремонти се извършват в депо на земята”, посочи гл. инж. Тихомир Бакърджиев, "Поддържка и добив".

Преди да бъдат построени наклонените галерии се е налагало машините да влизат в рудника разглобени. „Влизаха през клетката и беше сложно. Машините се режеха на парчета, сваляха се долу и се сглобяха и заваряваха на ново от нас”, добави той.

Една от най-новите подземни дигитални иновации е роботът „Exyn”, който извършва зелено сканиране.

Копаенето на галерия в начален етап се извършва от машина, която пробива дупки в скалата, за да бъдат заредени с експлозиви. След взривяването коридорът се удължава с 3 м. напред, преди да се обезопаси с мрежи и анкери, скалната маса бива разчистена с челен товарач. „Машините за пробиване са доста автоматизирани. Нужно е само да въведем параметрите, да натиснем копчето и по-голямата част от работата машината си я върши сама”, каза гл. инж. Евгений Петков, „Рудник”.

Наклонената галерия „Вяра”, по която вървят лентите за изнасяне рудата, е дълга 4 км. След като премине тези километри, рудата се отправя към обогатителната фабрика в комплекса. „Във фабриката преработваме рудата, добита в рудника. Произвеждаме два концентрата – златно-меден и пиритен концентрат. Количеството преработена руда на ден е 6500 - 6700 тона.

„Управлението на фабриката е изцяло дистанционно – от смартцентъра. Всички процеси са напълно автоматизирани”, уточни гл. технолог Десислава Домусчиева, „Обогатяване”. 

В смарт центъра ръководството събира хора, технологии, процеси и системи извън рудника и фабриката. „Тук е целият технологичен процес. Всички задачи, които се случват от рудника - пробиване, зареждане, взривяване и извозване се планират в реално време от тук. В нашия оперативен модел имаме рутини, като когато трябва да бъде коментирана безопасността например, тези оперативки се случват в смарт центъра също”, посочи Цветомир Велков, генерален мениджър “Дънди Прешъс Металс Челопеч”.

Важна част от дейността на рудника, която е може би е и най-опасната, също се случва чрез отдалечено управление – взривяването. „То се случва от смарт центъра, както и управлението на цялата вентилационна система. Но погледнато от друг ъгъл, това е период от време, в който ние не можем да работим. Правейки този център всъщност успяхме да сме ползотворни дори в това време”, уточни Велков.

„Късовете, които са по-големи от скарата (80х80 см.), т. нар. „негабарити” трябва да бъдат натрошени

Отделът, който мобилизира данните и прилага статистически контрол се намира точно под смартцентъра. „В смартцентъра колегите взимат решения в реално време, но това, което ние правим тук е да се отдалечим малко от реалното време и да погледнем нещата в средносрочен и дългосрочен план. За всички процеси ние прилагаме статистически контрол, за да видим дали процеса е способен да постига резултати и дали е стабилен във времето”, обясни Николай Киров.

Отпадъкът се транспортира с тръбопроводи до съоръжението за съхранение на минните отпадъци. „Депонирането в хвостохранилището се извършва посредством отделни намивни изтичала. Като има възможност да се депонира във всяка една точка на периметъра. Целта е да се поддържа достатъчна влажна ивица като разстояние. Така, че водата, която се отделя след утаяването да е на разстояние от основната стена”, каза гл. инж. Георги Божилов, „Преработка на руда”.

По данни на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” за 2022 г. има 840 пряко заети служители и 5 фирми подизпълнители. Добитата руда е 2 130 610 т., а преработената 2 138 791 т. Общо плащанията към държавата са на стойност 64 млн. лв. Личният им принос към БВП е 0,4%.