Според МФ дефицитът през 2023 година е бил в размер на 2,2%

Бюджет 2024 вече действа три дни, но от Финансовото министерство разпространиха данни за изпълнението на миналогодишната финансова рамка. Според тях дефицитът през миналата година е бил в размер на 2,2%, или по-нисък от предварително заложения 3 на сто.

Приходите през 2023 бяха 67,1 млрд., а разходите – 72,5 млрд. Икономисти обаче подчертават, че проблем си остава изпълнението на приходната част – по-конкретно събираемостта на данък добавена стойност.

Финансовото министерство: Очаква се бюджетът за 2023 г. да приключи на дефицит от 2,2% от БВП

С изпълнението на миналогодишния бюджет, който реално беше приет през юли, се похвали и премиерът Николай Денков. „Дефицитът за 2023 г. е 2,2%. Това е почти процент под заложения в бюджета от 3% и три пъти под апокалиптичните 6 до 7%, с които обществото беше плашено месеци наред”, подчерта министър-председателят.

По този начин парите ще се пренасочат към общините. „Постигнатият по-добър дефицит ни даде възможност да отделим 1,2 млрд. лв. допълнително, спрямо предвидените в бюджета за тази година, за проекти в общините. Това са средства, които всеки един ще може да усети според това как ще бъдат използвани в съответната община”, уточни Денков.

Денков: Ще продължим да работим за повишаване на доходите

Икономистите обаче не споделят тази оценка. Причината е в неосъществяването на приходната част, която беше предварително заложена.

„Министерството на финансите не е успяло да предвиди правилно приходната част в бюджета, в рамките на 2,4 млрд. лв. Това са приходи, които не са постъпили в хазната. Съответно, причината да имаме по-нисък дефицит е, че не са изпълнени част от разходите на бюджета - капиталовите разходи. Проблемът е, че дългосрочно се залагат нереалистични очаквания за приходната част на бюджета. Такива са и в този за 2024 г.”, смята икономистът Михаил Кръстев.

Тодор Капитанов, КНСБ: Увеличението на доходите е неизбежно

Друга критика, отново свързана с по-малкото постъпили пари в хазната, е за събирането на данъка добавена стойност.

„99% били изпълнени приходите от ДДС за вътрешен пазар, но имало малко неизпълнение на ДДС от вноски. Всъщност, ние мерим ДДС изцяло. Ако за два месеца сгрешиш ДДС с 500 млн., при прогнозата си, не е най-прекрасната новина”, каза бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов.

Опасенията на специалистите са, че този сценарий може да се повтори и с финансовата рамка за настоящата година.