Кралският зеленчук: Аспержите стават все по-търсени у нас

Кралският зеленчук – аспержата се завръща на българския пазар, макар и бавно, най-вече покрай кулинарните телевизионни предавания. Ако се поразровите в енциклопедиите, ще разберете, че първите артефакти за консумацията на аспержи датират отпреди 2750 години в Древен Египет. В Европа са пренесени от римляните, а днес са най-почитани в Германия.

Бялата аспержа: Любопитни факти за кралския зеленчук (ВИДЕО)

В България аспержите се отглеждат от малцина и затова все още ги възприемаме за екзотични зеленчуци. Заради сложното и трудоемко отглеждане аспержите някога са били абсолютен лукс, и са си спечелили името „бяло злато”. Всъщност и зелените и белите стебла, наричани още свещи, са от едно и също растение, но по-скъпите не виждат слънчев лъч.

Какво представлява "диетата на дъгата"

„Аспержата е многогодишно растение. Животът му при добро гледане, добри грижи, достига до 20 г. като едно овощно дръвче. Плододаването започва вече след 3-та, 4-та година.)
Преди това са нужни още поне 12 месеца семената да покълнат и да стане разсад. Така първите добиви идват на петата година”, разказва Борислав Иванов, който има градина.

Земеделецът обяснява, че при отглеждането на аспержи, всичко е ръчно – както засяването, така и брането. „За всяка една аспержа е необходимо да се наведеш, да я отрежеш и да се изправиш, да се наведеш и да се изправиш – т.е. това е доста трудоемко и изморително”, каза Борислав.

Той отглежда отглежда кралският зеленчук от 2016 г. и е един от малцината, които се занимават с това у нас. Взаимства идеята от Германия, където дълги години работи в туристическия бранш със съпругата си. „Аспержите бяха много популярни, харесаха ни, опитахме ги. Интересно ни беше как се произвеждат”, разказва Борислав Иванов.

Всъщност възприеманият и до днес като екзотичен зеленчук, само преди 80 години, е бил много популярен у нас. Според някои източници дори сме били най-големите производители в Европа в началото на 20-и век. След 9 септември обаче, растението се възприема като буржоазно и е изкоренено.
„Клиентите наблягат повече на домата, на краставицата, на картофа. Когато някое от растенията не стане, залагаме на по-богат асортимент от зеленчуци”, разкрива земеделския производител.

Репортаж: Надежда Карапанчева