Наследниците на баба Илийца: Родословното дърво на една българка

На 22 септември отбелязваме и друга годишнина. На днешния ден през 1921 година страната ни губи Патриарха на българската литература. Иван Вазов оставя на поколенията огромно наследство. Българи се стичат всеки ден в едно малко населено място във Врачанския Балкан, за да се докоснат до образите и гледките, които са го вдъхновявали. 

Героинята във Вазовия разказ „Една българка“ е истинска. Василка Манчева и Диана Цветкова са майка и дъщеря, наследнички на баба Илийца.

"Това не е литературен герой така, както много твърдят и много спорове имаше. Това е истинска жена. Това може да се докаже. Ето ме. Аз не съм статуя. Жива съм и съм правнучка. Моят дядо Цено е внук на баба Илийца", заяви Василка. "Разказът „Една българка“ го знам от 5-годишна", сподели Диана.

ИСТОРИЧЕСКА ВЪЗСТАНОВКА: Включиха царския влак "Корона експрес" в честванията за Деня на независимостта

И двете разказват как за емблематичното си произведение Патриархът на българската литература черпи вдъхновение от местните хора. "Разказът е писан по действителен случай. Около месец и половина той е пребивавал в Черепишкия манастир и тръгва да се поклони на лобното място на Христо Ботев. Пътят е доста труден през Балкана. Отбива се в селската кръчма тук, в селото, за да отдъхне, където слуша разкази и легенди за баба Илийца", поясни Диана.

По думите на Василка името на баба Илийца е Пена, но се омъжва в Илийовския род и го променя.

И Диана, и майка ѝ влизат в къщата музей на видната българка с гордост и уважение. Създавали я заедно със съселяните си, а сега Диана се грижи за нея всеки ден и организира уроци по родолюбие в къщата, за да видят хората как предците ни са готвили, прели и тъкали.

"В момента съм уредник в къщата музей на баба Илийца. Тя е възстановена през 2003 година от инициативен комитет в селото", каза Диана Цветкова.

Тя разказа за мястото, на което често е творил видния български писател: "Над селото, в посока Околчица. Казва се Погледец. От там има панорамна гледка на цялата долина, която е разпростряна между градовете Враца и Мездра". "Виждало се цялата равнина и той наистина там е седял и част от неговото творчество е черпил от там", допълни Василка Манчева.

По думите на Диана двете стихотворения, които Вазов написва, вдъхновен от красивата гледка, която се откроява пред него, са „Елате ни вижте“ и „Каменният кръст“.

ВСИЧКО ЗА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА ЧЕТЕТЕ ТУК