Празнуваме Сирни Заговезни

Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) е последният голям празник на зимата според старите български обичаи. Той не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. 

Патриарх Даниил, който днес празнува 53-ия си рожден ден, отслужи литургия в столичния храм „Света Неделя”.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението" или просто „Прошка". 

Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селскостопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. 

Започва Сирната седмица, предхождаща Великия пост

В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля особено по отношение на човешкото съзнание. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник. Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи различни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник. Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост. Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане (амкане). 

На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. След като това приключи, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството. 

„Поверието казва, че колкото по-нависоко се издигат пламъците на огъня и огряват по-голяма площ, толкова повече здраве и берекет ще има в населеното място. Най-възрастният в дома завързва халвата на червен конец задължително на точилката на бабата. Той се прави да се стимулират децата да се борят за своята храна. Има деца дето им викаме „мърци“ те изобщо не искат да ядат, обаче, когато дойде хамкането, те също се пускат, за да уловят с уста къшея, който е подаден от дядото”, обясни фолклористът Дора Петкова.