Той е израснал в Източен Берлин, но заради вида си не е можел да се движи свободно

Животът му е като сценарий на филм, лицето му - отражение на избора да бъдеш свободен на всяка цена, а работата -  билет за целия свят. Свен Маркуард е израснал в Източен Берлин, но заради вида си не е можел да се движи свободно. След падането на стената става фейсконтрол и икона на Бергхайн – един от най-известните и труднодостъпни клубове в света. През цялото това време снима хора, които надали ще видите другаде.

Какво означаваше за Вас да сте свободен в Източен Берлин?

- Това беше един паралелен свят. На запад имаше концерти и модни ревюта, а от нашата страна една берлинска субкултура.  Но тя беше толкова малка и толкова нищожна в сравнение с онова, което ставаше навън. Ние не знаехме нищо за другия свят. Не мислехме, че сме много изолирани.

Вярно ли е, че тогава Ви е било забранено да влизате в центъра на града? Защо?

- По онова време имаше една интересна закономерност. В центъра на Берлин беше малко по-международно – имаше хора от Чехия, Полша, може би и малко от Западна Европа. Тази зона трябваше да служи като витрина -„Ето, вижте как изглежда Източен Берлин. И хората като нас, с модерен, пънкарски външен вид, с разноцветните коси, подстригани на гребен, с кожени дрехи и много украшения по тялото - не бяха добре приемани на това място. По едно време приеха и закон, че нямаме право да влизаме в центъра. Пълен абсурд!

Оттогава ли е и снимката Ви в метрото, която е толкова популярна днес?

- Снимката изглежда като постановка, но е съвсем реална. Пътувах в метрото с един колега, приятел, който снимаше по това време - Йорг Кньофел,. Та, седнал съм аз в метрото. И на седалката до мене – милиционер. А Йорг – срещу нас. Използвах тази снимка за автобиографията си, кръстих я: „Една берлинска история“. 

Спомняте ли си първия път, когато поискахте да надзърнете отвъд стената. Осмелявали ли сте се някога да го направите?

- Като фотограф вече се бях утвърдил и през 1988 година получих покана за фотофестивал в Арл в Южна Франция. Трябваше да пътувам с влак от Западен Берлин.. Опитах се да разбера какво означава един град да е разделен. Защото изведнъж бях попаднал от другата страна. Помня как от една вишка погледнах към Източен Берлин. И си помислих, ако сега не се върна, пак ще си остана в един разделен град. Беше пълен абсурд. Но просто от обратната страна.

Цялото интервю гледайте във видеото.