Новата власт завари забавени с години назначения в почти почти 20 ведомства

Смяната на ръководствата на регулаторите беше една от първите задачи, които новото мнозинство си постави. Десетки държавни структури се ръководят от хора, чиито мандати са изтекли от години. Заявката беше процедурите да се пуснат по бързата писта и за няколко седмици рокадите да се случат. Бързането дори беше критикувано от опозицията, защото според тях така не се дава възможност за по-широко обсъждане. После обаче като че ли беше дръпната "ръчната спирачка" и процесът по смяната се забави.

Новата власт завари забавени с години назначения в почти 20 ведомства. Сред тях имаше ключови като Комисията за енергийно и водно регулиране, БНБ, НЗОК, КЗК, омбудсман, ВСС, Комисията за защита на личните данни. Ръководството на Комисията за регулиране на съобщенията пък се назначава и от НС, и от МС. Председателят - с подпис на премиера, а заместникът и членовете – от парламента.

Борисов: Няма да допусна някой да се упражнява с което и да било име на кандидат-шеф на регулатор

На въпрос на NOVA към правителствената пресслужба планира ли се смяна на председателя на КРС, чийто мандат е изтекъл преди две години, ни беше отговорено, че в момента е в ход процедурата по избор на членовете на ведомството в НС. След това Министерският съвет ще предприеме необходимите действия по определянето на председател.

Рекордьор, оказва се, е ръководителят на Комисията за защита на личните данни. Венцислав Караджов е на поста от 11 години, а мандатът му е 5-годишен.

Междувременно все пак за някои позиции бяха избрани нови хора – в енергийния регулатор, Фискалния съвет, БНБ, НЗОК и КФН. Други кандидати бяха изслушани в комисии, но след това процесът по обновяване на регулатори забави темпо, при това - значително. А управляващата коалиция загуби подкрепата на хората на Ахмед Доган. Така мнозинство се превърна в малцинство, което поставя и въпроса откъде ще се търсят нужните гласове, за да се случат смените. За някои от назначенията е нужна подкрепата не на 121, а на 160 народни избраници.

Попълването на регулаторите: Липса на кворум провали заседанието на НС

Според ГЕРБ забавянето не е по тяхна вина, а партньорите им от ИТН отчитат, че смяната в регулаторите трябва да се върне на дневен ред.

"По принцип е добре да бъдат избрани регулатори. Едва ли ще се намери човек, който да ви каже, че не е добре да бъдат подновени – то е по закон. Няма забавяне. Имаше вот на недоверие, сега нали пак искат втори и се занимаваме между другото с неща, които нямат никаква съществена стойност. Бяха избрани някакви регулатори, и то не маловажни. Аз, доколкото знам, структурите са 40. Без да има дебати и големи драми, сигурно трябват около 6-7 месеца, като гласуване, номинации, процедура. Според мен всички партии трябва да поемат своята отговорност в това отношение, а оттам-нататък ако не избираме регулатори – ние имаме нелегитимна власт", коментира Тома Биков от ГЕРБ-СДС.

Според Тошко Йорданов е крайно време да се изберат нови длъжности в регулаторите, защото не работят. "По добре е да се подменят съставите им. Със сигурност ще са по-добри от старите – ще има представители на различни партии", коментира той.

За партиите в опозиция е по-добре смените да не се случат.

"Това, което очаквам, е "ДПС - Ново начало" да продължава да натиска ГЕРБ да прокарва нейни хора. Ако виждат, че нямат мнозинство, ще забавят. Ако виждат, че имат мнозинство, ще го правят. Задължително трябва да бъдат сменени хората, които са с изтекли мандати, но не и едни калинки с други", коментира Кирил Петков.

Депутатите приемат правилата за избор на членове на регулаторите

От ГЕРБ, БСП и ИТН зависи ще се задвижи ли отново процесът по смяната на регулаторите, или ще се случи онова, което се закани да направи Бойко Борисов, заради обвиненията, че се назначават хора на Делян Пеевски.

"Ако има хора на Пеевски в този парламент, то това са Асен Василев и Данчо Цонев и те действат синхронизирано. Няма да изберем регулатори, но няма и да допусна някой, по което и да е име, да се упражнява", заяви лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов.

Процесът се затрудни допълнително и заради факта, че шефовете в БНБ и Сметната палата, както и омбудсманът, попадат в т.нар. „домова книга” за евентуални служебни премиери. Избирайки нов шеф на дадено ведомство депутатите на практика отварят вратите към властта на следващ премиер – макар и служебен. А процесът по смяна на ръководствата в ключови държавни регулатори започна с амбиция и високи очаквания, но впоследствие рязко загуби темпо. Дали обновяването ще бъде доведено докрай, или ще остане блокирано между политически интереси и подозрения за договорки, а същото безвремие ще продължи още незнайно колко години – ясен отговор засега няма.

Последвайте ни