Българската банкова система е по-готова от тези на държавата, приели единната валута преди 10-15 години, категоричен е икономистът

Поскъпването след приемането на еврото има непосредствен ефект, но той е много малък. Големите промени в ценовите равнища са свързани с водените политики в съответните страни членки. Ако българските кабинети водят глупава и рискова политика оттук нататък, гражданите ще страдат - възможни са рецесия и безработица, но това няма връзка със самото евро. Това каза главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в „Интервюто в Новините на NOVA”.

Той определи Закона за приемане на еврото като пътна карта по пътя към въвеждане на единната валута. 

"Относно степента на икономическа конвергенция, страните от Източна Европа, изключвам Словения и Естония, са били в нашето положение. Българската банкова система е по-готова от тези на страните, приели еврото преди 10-15 години. Делът на безкасовите плащания у нас е много голям - а това значи, че не трябва да правите нищо, ако парите ви са в банка. Ако едно правителство е фискално безотговорно, допуска големи бюджетни дефицити и рязък ръст на пенсии и заплати, без да стои зад това икономически растеж, тогава има инфлационен натиск. Това обаче няма пряка връзка с валутата", обясни Богданов.

Според него сред непреките ползи от приемането на еврото е по-добрата видимост на капиталовия пазар. "Свързано е и с повече инвестиции - което води до по-добре платени работни места, както и намален политически риск", добави икономистът.

България е в процес на присъединяване към еврозоната, като целта е въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г. Процесът включва няколко ключови етапа:

1. Въвеждане на валутен борд (1997)

На 1 юли 1997 г. България въвежда валутен борд, фиксирайки лева към германската марка. След въвеждането на еврото през 1999 г., левът автоматично се обвързва с него по курс 1.95583 лева за 1 евро, който остава непроменен и до днес.

Важните въпроси и отговори за приемането ни в еврозоната

2. Присъединяване към ERM II и Банковия съюз (2020)

На 10 юли 2020 г. България се присъединява към Валутния механизъм II (ERM II), известен като „чакалнята“ за еврозоната. Същата година страната става част от Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, което засилва стабилността на банковия сектор. 

3. Национален план за въвеждане на еврото (2021)

На 30 юни 2021 г. Министерският съвет приема Национален план за въвеждане на еврото, който определя стратегическите и оперативни дейности за замяна на лева с еврото. Планът предвижда едномесечен период на двойно обращение на двете валути след въвеждането на еврото. 

След искането на конвергентни доклади: Какво следва за България по пътя към еврозоната

4. Законодателни промени (2024)

През 2024 г. са приети ключови законодателни промени, включително Закон за въвеждане на еврото и изменения в Закона за Българската народна банка. Тези закони регламентират фиксирания обменен курс, периодите на двойно обозначаване на цените и мерките за защита на потребителите. 

5. Конвергентни доклади и отлагане на целевата дата

През юни 2024 г. Европейската централна банка и Европейската комисия публикуваха конвергентен доклад, в който се отбелязва, че България все още не покрива критерия за ценова стабилност (инфлация). Това води до отлагане на целевата дата за въвеждане на еврото за 1 януари 2026 г. 

Пътят към еврозоната: Има ли шанс да ни приемат от 1 януари 2026 г.

6. Текущи действия и очаквания

През февруари 2025 г. България официално подава искане за извънреден конвергентен доклад, за да се оцени готовността на страната за приемане на еврото. Очаква се, при положителна оценка, България да въведе еврото на 1 януари 2026 г. 

Процесът на присъединяване към еврозоната е комплексен и изисква изпълнение на икономически и правни критерии. България продължава да работи по изпълнението на необходимите условия, като целта е успешното въвеждане на еврото през 2026 г.

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни