„Темата на NOVA”: „Последните”

Някога те са били стотици, днес са единици. Разчитат на двете си ръце и създават изкуство напук на машините и новите технологии. Казват, че занаят се краде, но в наши дни шепата останали майстори признават, че желаещи "да откраднат" занаята им вече няма. За това си търсят помощници с обещанието, че няма да върнат никого. Искат просто да предадат знанията, за да живеят традициите. Последните вдъхват живот на старинни оръжия, коват желязо с голи ръце и продължават историята на традиционния Чипровски килим. Но не за да правят бизнес, а за да поддържат огъня на изчезващите български занаяти.

"Не искам нищо в замяна – безусловно ще предам занаята на всеки, който има мерак", каза Димитър Мирчев от Батак.

"Когато започнахме, работехме десетки хора. Сега сме 4-5", сподели Велика Стоева от Монтана.

"Виждам смисъл в това, което правя", подчерта Анел Велинова от Смилян.

"Горят с душата си в това, което правят", каза фотографът Таня Коритарова.

"Отвориха домовете си широко – с покана: Елате, заповядайте!'" заяви Йонко Русев, който също е фотограф.

"Било е и ще бъде... Един копае с мотика, ще има и един като мен", сподели Стефан Чаков от Крън.

Това са част от последните. Майстори на занаятите, които си отиват. В свят на технологии, те избират ръцете. Трудът им е търпение. А целта – една: да съхранят наследството.

"Ако не вложиш любов – и манджата не става. Работя така, все едно е за мен. Ако го правиш просто за пари – вече е комерсия", каза Димитър Мирчев , който е тюфекчия.

Последните 40 години Димитър съживява старинни оръжия. Самоук. През ръцете му са минали безброй пушки и пистолети. Първата – извадена от реката, докато е дете.

"Намерих я, почистих я, скрих я. Оттам започна всичко", посочи той.

Дори живот в чужбина не го спира.

"В Австрия бях. Като писна гайдата на концерт – студена пот ме обля. Разбрах, че не съм за там", подчерта Мирчев.

"Тука е царството ми – нашата ковачница. Карадемерджия – селският ковач", заяви ковачът Стефан Чаков.

Животът му минава край пещта. Мечтаел да стане духовник, но съдбата го направила ковач.

"Духовникът и ковачът – двете страни на една монета. Има чалъм. Не боли ръката, ако няма насилие", каза Чаков.

"Това, което правя аз, няма как да го направи машина. И мотиката си иска настройка", каза той.

"На 4 вече тъках. Това дава свобода. Аз решавам какво и кога", подчерта тъкачката Велика Стоева.

Целият ѝ живот минава край стана. Пази тайните на Чипровския килим.

"Много пъти съм искала да зарежа всичко. Но удовлетворението е голямо", каза тя.

"Да устоиш 31 години в занаята – не е гордост, а път", каза Станко Киров,който е кошничар.

Станко е сред последните, които плетат дамаджани. От стотици – останали петима.

"Не е сериозно да няма кой да плете във Видин. Пращат ми поръчки от другия край на България", каза той.

Четирима фотографи запечатват труда на майсторите. Проектът „Изчезващите” събира 18 занаята.

"Трудно беше да ги убедим, че го правим с любов, не за пари", заяви Таня Коритарова.

"Целта е младите да ги видят. И ако могат – да опитат", посочи  Йонко Русев.

"Те те карат да се замислиш какво наистина е важно", каза видеографът Надежда Бакалова.

Изложбата тръгва по пътя си. Надеждата – и в Смилян.

"Баща ми ме запали. Имам още много идеи. Спокойствието тук ми е по-важно от позицията", посочи дърворезбарката Анел Велинова.

Последните казват: това е личен избор. Но държавата ги третира като търговци.

"Колкото и да е трудно, ще го правим. Но понякога става невъзможно", подчерта Велика Стоева.

"Няма кой в държавата да ги запази. Няма такова звено", категоричен беше Димитър Мирчев.

"Щастието на майстора е някой да го задмине. Не да скрие занаята. Смъртен съм – не мога да го отнеса", каза Стефан Чаков.

"Искат да предадат. Това е кауза", подчерта кинематографът Тодор Цонев.

"Работя със студенти в НХА. Надявам се някой да продължи", посочи Станко Киров.

"Искаме да стигнем до повече хора. Да запалим искрата", заяви Надежда Бакалова.

"Умиране има – отърване няма. Докато можем – ще работим", посочи Чаков.

"Ще работя до последния си дъх. От никого нищо не искам – само да дойде да се научи", категоричен беше Димитър Мирчев.

Целия материал гледайте във видеото.