Как конете учат децата на отговорност и истинско приятелство?

Докато много деца прекарват ваканцията си с очи в екрана, други откриват нов свят - свят, в който приятелството няма интернет, но има грива, копита и истинска близост.

Един ден в конен лагер започва с грива, четка и много нежност.

„Всяка сутрин, първо, прибираме конете в боксовете, за да може да се нахранят. Даваме им сутрешната закуска и след това водичка и започваме грижата за тях.  Децата започват с почистване на козината, сресват гривата със специална четка. Това е подготовка за слагане на седлото”, обясни инструкторът Полина Богданова.

Конете могат да мислят стратегически

Айви е на 9 и, досущ като Пипи Дългото чорапче, има своя кон, но не на верандата.

„Той ми е най - добрия приятел и аз много го обичам”, споделя тя.

Докато много деца прекарват времето си пред телефоните, тези в конния лагер откриват нещо съвсем различно , а именно приятелството с коня.

„Много по-хубаво е, вместо да гледаш на телефона, да яздиш кон, дори може да заспиш на него”, разказа Айви.

Грижата продължава и с уроци –например, как да познаеш възрастта на коня си, а Кирил разкри, че тя може да се познае по зъбите.

„Конете са много зареждащи животни поради причината , че с всичките грижи, които идват с тях, ти изграждаш една дисциплина, която те кара да си по- сериозен човек, да поемаш по- сериозни отговорности заедно с това”, посочи Кирил.

Любовта към конете често започва тихо – с едно погалване и остава за цял живот.

16-годишно момиче е шампион на България по конна езда при мъжете (ВИДЕО)

„Към конете любовта ми се е родила още на много ранни години. Ние, с моите родители, живеехме в Стара планина, и в хижа там имаше кончета,които бяха свободно пасящи. Аз ходех, хващах един кон и си намирах някой възрастен да ме качи. Аз много ги обичам . Много ме успокояват психически, действат на настроението и за мен беше много важно да предам тази любов на хората около мен, и колкото се може повече хора да се запознаят с това, което конете могат да им дадат като положителни качества”, сподели Полина.

Накрая денят в конния лагер завършва с нещо необичайно – децата рисуват върху кончетата. Не защото е задължително, а защото искат да изразят обичта си – в цвят.