Пощенската картичка: Малко картонче с голяма история

Те са неизменна част от лятото и ваканциите. Пощенските картички са навсякъде, на показ, поставени на въртящи се стойки в плажни магазини или във временни бутици с леко бохемски стил. Често кичозни, с носталгичен привкус или с по-модерен дизайн, пощенските картички изглеждат вечни... Но от колко време съществуват наистина?

Предполагаемо пощенската картичка е изработена през 1840 г., като преживява бум няколко десетилетия по-късно.

Зад малко остарялата си визия, тези парченца картон всъщност имат богата история, белязана от срамежливо и противоречиво начало, преди да познаят голям успех, особено благодарение на едно събитие, което ще остане в историята, пише порталът Slate.

Успешна история, на която съвременните начини на комуникация нанесоха сериозен удар, без обаче да я унищожат.

Кой е изобретил пощенската картичка?

Въпросът остава обгърнат в мистерия, тъй като безброй европейски страни претендират за авторството му. Макар че писма се изпращат от древността, пощенската картичка, която се отличава с илюстрирана лицева страна и се изпраща без плик, се появява за първи път в средата на XIX век благодарение на Теодор Хук.

Този британец, драматург и романист, изпраща през 1840 г. странно „писмо“: парче картон без плик, с пощенска марка и ръчно оцветено, на което е нарисувана карикатура, подиграваща се на пощенските служители. Получателят? Самият той.

След този експериментален и очевидно подигравателен прототип, идва времето за структуриране на концепцията.

През 1865 г. австро-германска пощенска конференция бележи повратна точка.

Пощенската картичка е официално измислена и концепцията й е одобрена. Едва четири години по-късно, в Австрия, професорът по икономика Емануел Херман дава решаващ тласък на модела. Той предлага евтина пощенска картичка без плик, придавайки ѝ външния вид, който познаваме днес.

Французите са скептични към тази нова концепция, дошла от Изтока, където употребата ѝ се разраства лавинообразно. Тя е прекалено интрузивна, излага писмата на получателя на погледите на всички, особено на любопитните, и интимността на съобщенията се разкрива пред всички.

В разгара на конфликта между Франция и Прусия, едно събитие ще бележи силно навлизането на пощенската картичка в обичаите на Франция: обсадата на Страсбург през 1870 г.

Организацията за помощ на ранените разпространява картон с печат на Червения кръст, който позволява на френските войници да успокоят семействата си, които нямат вести от близките си.

За нула време пощенските картички набират популярност. По-евтини и по-бързи от писмата, те са ефективна алтернатива в свят, в който пощенската система все още е в разцвет.

В началото на XX век тези малки парченца картон са изключително на мода и направо се разграбват от хората.

Пощенската картичка претърпява нов обрат след 1890 г., когато Доминик Пиаца изпраща много специална картичка на свой аржентински приятел с фотография на град Марсилия. 

Много бързо тази концепцията се разпространява. Илюстрира се всичко: пейзажи, исторически събития, сцени от ежедневието и други. 

През 50-те години се добавя цвят, през 60-те години се интегрират микрофилми, за да може да възпроизвежда музика, променя се формата, илюстрациите. Пощенската картичка преминава през всички етапи.

За никого не е тайна: златният век на пощенската картичка отмина и нейният упадък започна отдавна.

Още с появата на телефона, през 1945 г. Имейлите, SMS-ите, социалните мрежи все повече подкопават тези малки парченца картон, които са станали почти остарели.

Но трябва ли да погребем завинаги пощенските картички?

Не съвсем. Всяка година във Франция се изпращат 74 милиона картички. Макар че донякъде са загубили своята функция за кореспонденция, те се превърнаха в символ на лично и специално внимание.

В един свят, в който мимолетността на съобщенията замъглява доказателствата за любов и приятелство, вече не е толкова важно съдържанието, колкото самият факт, че са изпратени.

Това е символичен жест, който оставя осезаем спомен, което никое друго средство за комуникация, колкото и модерно да е, не може да направи.