От гордост и сила – до прах, локви и безхаберие

През първата седмица на септември голяма част от язовирите в Централна България са близо до минималните си нива. Гледките около водоемите мнозина определят като лунен пейзаж. Поливният сезон е към края си и се предполага, че изпускането на язовирите ще приключи в началото на следващата седмица. Състоянието на два от язовирите в Централна България обаче е трагично, а според местните то се дължи на безхаберие.

На дъното на язовир „Копринка“ гледката е на напукана земя, сухи коренища и прах. Запълненият капацитет е едва 8%. „Такова безхаберие не сме виждали“, коментира гражданин. Други определят ситуацията като „направо трагедия“, а един от рибарите споделя, че „от язовира само името му остана“.

Водната криза в Плевен: Бивши министри не смятат, че язовир "Черни Осъм" е решението

Подобна е картината и при другия голям язовир – „Жребчево“, където от пълния обем от 400 милиона кубични метра вода са останали 49.6 милиона. За да се напълни отново до максималния си обем, са нужни поне две години. Водоемът се пълни от река Тунджа, която от своя страна се захранва от „Копринка“, но в момента коритото ѝ прилича на вада, а притокът е под един кубичен метър в секунда.

От „Напоителни системи“ обещават източването да спре следващия вторник, но такова обещание е имало и през миналата година, когато то е продължило до 20 септември. Ако източването продължи, има опасност язовир „Копринка“ да достигне до мъртъв обем.

„За три дена – около 3 метра“, казва рибар за спада на нивото на яз. „Копринка“. Друг негов колега добавя: „Не знам защо е това безхаберие в тия институции. Източва се, къде отива водата? Имам чувство, че има някаква водна мафия“.

През тази година предстоят проверки по множество сигнали към „Напоителни системи“ за използвани средства за стабилизиране на каналите. Междувременно ниското ниво на язовир „Копринка“ ще бъде използвано през октомври за ремонт на изпускателя под язовирната стена.