Шампионско сърце: Симоне Анцани – за спорта като спасение

Той е един от най-добрите италиански волейболисти. Завърнал се на терена след сърдечна операция, Симоне Анцани помогна на Италия да победи България на финала на световното първенство. В минутите след двубоя беше уловен да утешава либерото на нашия отбор Дамян Колев, а ден по-късно обяви оттеглянето си от националния тим. Симоне Анцани пред Ивайло Пампулов.

„Със сигурност за мен беше специално световно първенство особено, след като прекарах две по-особени лета. Трябваше на два пъти да прекъсна кариерата си заради проблеми с сърцето.  Заради това пропуснах Олимпийските игри в Париж  и точно заради всичко това успехът на световното във Филипините  има двойно по-голяма стойност.  Освен това, знаех, че това ще бъде последното ми състезание  с националния обор и последният ми мач”, споделя Анцани.

Разговаряме с един от героите на Италия  от световното първенство по волейбол, докато Симоне Анцани е във влака на тръгване от Рим. Часове след като той съотборниците му бяха приети  от президента на Италия Серджо Матарела.  Специална церемония, на която в качеството си на вицекапитан  Анцани трябваше да изнесе официалната реч, вместо титулярния капитан Симоне Джанели,  който бе възпрепятстван да присъства на събитието. 

„Президентът Матарела каза, че е очарован от това,  което правим, и си пожела да се видим отново,  с още трофей за нашата нация.  Не знам дали е въпрос на съдба и дали всичко е предначертано.  Кой знае какво ще се случи, ако нямах тези проблеми и участваме в Олимпийския турнир,  където Италия завърши на четвърто място.  Позиция, която е повече от престижна. Но може би наистина съдбата ни бе предначертала, че ще спечелим световната титла по-късно. При това последната точка в финала да бъде моя. И така си получи още по-хубаво”, казва волейболистът.

На 33 години централният блокировач обяви официално,  че ще прекрати своята кариера в националния отбор на Италия,  която освен двете поредни световни титли,  включва и бронзов медал от Европейското първенство  в София през 2015 г.,  когато начало на отбора е Джанлоренцо Бленджини.

„С Кико съм работил около 10 години. С него имаме по-специални отношения.  С него сме преди всичко приятели,  защото той е страхотен човек и отличен треньор.  От самото начало успява да остави своя знак  и в националния отбор на България”, казва волейболистът.

 Един момент остана запечатан от финала във Филипините.  Емоционалният поздрав между Анцани и либерото на България Дамян Колев. 

„Трябва да кажа, че в този момент аз вече плачех,  защото в мен бушуваха невероятни емоции. И по време на поздрава на мрежата видях Дамян, който също плачеше.  В този момент, у мен се събуди реакция,  че трябва да го утеша. Видях разочарованието в неговите сълзи,  затова му казах, че са направили нещо много голямо и да не се притеснява, защото тепърва ще имат  други подобни възможности.  И да бъде горд от това, което отборът е направил.  След подобен мач всичко се изпарява за секунди. Има много момчета, които имат много емоции  и които в такива моменти трудно се сдържат.  Моето послание към Дамян и всички млади играчи като него - нито за момент да не се отказват да мечтаят, защото мечтите трябва да се преследват и да се правят постоянни опити за достигането им. Без да се губи рутината по време на тренировка и работа. Да бъдат концентрирани  и посветени максимално в това, което правят”, казва още Анцани.

Трогателно: Италиански волейболист избърса сълзите на български играч (ВИДЕО)

Много хора в Италия останаха изненадани  от шумните празненства в България,  въпреки загубения финал.  До такава степен, че често задаван въпрос беше, какво щеше да се случи, ако България беше спечелила титлата. Но Симоне Анцани има своето обяснение. 

„За България, за която през последните години  нямаше кой знае какви успехи, трябва да се види пътят, който бе изминат.  Лесно е да се коментира след края на финал,  но е важно да се погледне откъде започна България и докъде стигна този отбор.  Това е повод за гордост. А волейболистите  вече са част от сърцата на хората”, казва още волейболистът.

„Но това е още една от нашите задачи,  които имаме като национални състезатели. Освен да показваме,  че можем да играем добър волейбол и да се опитваме да пленяваме сърцата на хората,  да бъдем в синхрон с техните надежди и очаквания”, допълва той.

Две поредни световни титли  във рамките на три години,  които са като цяла вечност за Симоне Анцани.  Изборът, коя е по-сладка,  е повече от сложен. 

„Двете световни титли за мен имат различна предистория. За тази във Филипините вече говорих,  колкото тази през 2022  има друга подобна ситуация.  Две седмици преди началото на световното  почина моя скъп чичо,  който бе моят талисман. Той ме следваше постоянно заедно с майка ми и баща ми.  Вечерта, преди да се отиде,  се бе обадил на татко ми и му беше казал да запазят билети за финала. За съжаление обаче след това се отиде. Когато спечелихме трофея, има снимки, на които се вижда  как държа специална фланелка  с надпис Паскуале в негова чест.  Световното през тази година  имаше допълнителна емоционална стойност за мен.  Но и двете титли бяха невероятни”, казва още Анцани.

Снимка: Getty Images

Да се откажеш на гребена на вълната  не е лесно, но неизбежно за него. 

„Титлата от Филиппини  те посвещавам на моето семейство,  защото не е никак лесно за мен.  Една от причините,  заради които се отказвам от националния отбор, е за да имам повече време за моето семейство. Имам две малки момичета и съпруга, които постоянно ме очакват да се прибера. Достигнах до този момент от моят живот, в който да се посветя повече време  на семейството си. Най-вече по време на летния период, когато му са мачовете с националните отбори. Едната ми дъщеря е на 4 години, другата на годинка и половина. По-голямата тренира художествена гимнастика, докато другата все още е твърде малка. Но аз винаги съм казвал и на моята съпруга, че няма да ги карам на сила.  Искам те да изберат с какво да се занимават.  Няма да им налагам да играят волейбол или някой друг спорт. Искам те да изберат своя път. Ще ми липсват най-много моите приятели и съотборници, защото през всичките тези години създадохме страхотни отношения. И точно тези връзки на терена  ни помогнаха да направим колектив, което ни помагаше на терена. Но този колектив се запазва  и извън границите на спорта”, разказва още Анцани.

Роденият в красивото градче Комо волейболист си спомня и първите стъпки в спорта, който го превръща  сред най-добрите. 

„Аз започнах с волейбола в училище, просто за забавление.  В гимназията започнах да играя по-често, като доста късно започнах да се занимавам  по-сериозно с този спорт. На 15 години. Честно казано, не съм играл с много българи, но една година бях заедно с Данаил Милушев.

И през новия сезон италианското клубно първенство дава заявка за едно от най-силните в Европа. Като част от елита на Апенините ще бъдат  и много от българските герои от Филипините. 

„Да, ще има доста българи в Италианското първенство  през новия сезон, но това е плод на работа, която се върши в страната през последните години.  Илия Петков, който има много потенциал  за развитие ,ще продължи тук. Татаров вече е част от шампионата, идва в Монца. И Мартин Атанасов.  Тук е и от няколко години Алекс Николов. Ядрото на националния отбор на България  е част от Италианското първенство,  което е хубаво, защото тук се работи по определен начин и помага за израстването на много състезатели. Неслучайно  толкова добри играчи избират серия А  за своето развитие”, казва още Анцани.

И с поглед към бъдещето. През 2026 г. финалите на Европейското първенство ще бъдат в Милано. Форум, който Симоне Анцани с радост ще проследи от първия ред в залата. 

„До одина по време на финалите на Европейското първенство в Милано със сигурност ще бъда като зрител,  но всеки турнир си има своята история.  Винаги има промени, обстоятелствата  а различни. Европа в момента е в центъра на световния волейбол, както видяхме от финалната четворка на световното. От 8 финалисти, почти всички  бяха от Европа.  Нивото се покачва  със всеки изминал турнир. И вече ги няма  така наречените по-слаби отбори. Няма лесни победи. Трябва да сме много внимателни, но, както казвам често, убеден съм, че Полша, Италия,  България, Франция, Германия,  Сърбия - има много претенденти за всяка една титла и трябва да се внимава  във всеки един мач.

Целия разговор гледайте във видеото.