Как ще бъде прекроен Бюджет 2026 и кой ще плати сметката?

Смятам, че недоволството на гражданите и предприемачите беше изразено и то беше насочено конкретно против икономическата политика, която се предвижда в Бюджет 2026. Това каза изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов в ефира на “Здравей, България”. 

След разговорите в сряда между работодатели, синдикати и управляващи в Министерството на финансите бе решено да не се вдигат пенсионната вноска и данък дивидент и да няма задължително СУПТО.

“Случи се това, което трябваше да се случи преди един месец. Още тогава ги канехме да направим Тристранка за Бюджет 2026 и да има диалог”, обясни главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Теменужка Петкова: Трябва да се компенсират близо 1,5 млрд. евро от отпадналите мерки в Бюджет 2026 (ВИДЕО)

“Разбрахме се вчера на срещата. Правим компромис. Мерките за данък дивидент, СУПТО и осигуровките бяха важни за бизнеса. За сметка на това, управляващите се съгласяват да има политика по доходите и там, където наистина заплатите са много ниски, да се намери ресурс и баланс. Но до вчера ни се казваше, че за да се вдигнат пенсиите, трябва да скочат и осигуровките. Изведнъж се оказа, че не е така и пари може да се намерят. Капиталовата програма расте с 25%”, допълни той.

По думите на Иванов на съвместната среща е било обявено, че осигуровките няма да се вдигат дори с 1%. “На срещата след Съвета за съвместно управление министърът на финансите Теменужка Петкова обяви предложенията за Бюджет 2026. Отпадат предвидените увеличения за данък дивидент, осигурителните вноски и фонд “Пенсии”. Максималният осигурителен доход не се коментира. Ние изложихме своето искане. Все още настояваме той да се промени, както е предвидено в средносрочната бюджетна прогноза - на 4 430 за 2026 година, от 4 130 за 2025”, коментира той.

Парламентът трябва да гласува оттеглянето на проекта за бюджет за 2026 г.

“Разбрахме се в петък да направим нова среща и да намерим някакъв баланс”, сподели Костов.

По думите му всички автоматизми за заплатите в администрацията, заложени в закони, ще се премахнат и възнагражденията вече няма да бъдат обвързани със средната работна заплата. “Вместо това ще се сложи една хоризонтална политика от 10%. Вече как се разпределя по отделните министерства, второстепенни разпределители и структури, ще зависи до голяма степен от това кой е получил и кой не е получил”, каза още главният икономист на КНСБ. 

“Ако сте получили 5% миналата година, тази ще вземете малко повече. Ако сте получили 50%, през 2026 г., ще получите или по-малко, или нищо”, каза Костов. 

Изпълнителният директор на АИКБ поясни, че нямат съгласие за 10%. “Това е мярка, която е в процес на обсъждане. Нашето предложение е за 5% увеличение на разходите за персонал”, коментира Иванов.

“Предвижда се в разходите за персонал или възнаграждения в държавата да растат за следващата година с 5.4%. Което е осреднено - частен и обществен сектор. Ако ние предлагаме 10% увеличение в обществения сектор, тогава колко трябва да нарасне частния сектор? Там ще е по-малък ръст от обществения сектор”, обясни той.

Старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов заяви в ефира на "Твоят ден" по NOVA NEWS, че МВФ иска да въведем прогресивен данък, а  Европейската комисия не иска много – да спазваме фискалните правила, които вероятно ние няма да направим. Колкото до предложенията, дадени на по време на срещата между властта и социалните партньори, той смята, че е ясно, че бюджетът трябва да бъде пренаписан, но е известно дали Министерството на финансите има капацитетът да направи това – за около три седмици и да включи всички искания.

Бившият зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов каза, че не може при изготвянето на първия бюджет да не се питат социалните партньори какво се случва с икономиката и индустрията. По отношение на прекрояването на държавната план-сметка сега той заяви, че не може да се имитира правенето на бюджет, отчитайки всички искания на синдикати и работодатели. Бюджет трябва да се прави на базата на ясна програма, а не по този начин, допълни той. Според него, ако трябва да се изпълнят фискалните правила, трябва да се отрежат около 3-4 милиарда евро в разходната част, за да се постигне поне 3% дефицит за следващата година.

Николов смята, че големият дебат ще бъде за разходите за персонал, но този разговор трябва да се води за 2027 година. Той допълни, че сякаш има консенсус, че обвързването на минималната работна заплата със средната е грешно. Експертът подчерта, че правителството към момента се отказва основно от приходите –  ръста на осигуровките, на данък дивидент, на максималния осигурителен доход. И подчерта, че щом няма свиване на разходите и няма увеличаване на приходите, дефицитът ще бъде доста по-висок от заложения.

Дацов е на мнение, че ако искаме да запазим разходите от бюджета, ръстът на данъците е въпрос, който стои на дневен ред и това трябва да бъде направено. Но подчерта обаче, че такава цел трябва да бъде вписана в програмите на партиите преди избори.

Николов и Дацов бяха единни в тезата, че въпреки проблемите с бюджета, няма риск за еврозоната.

В четвъртък се очаква нова среща само между синдикати и бизнеса, за да се изясни какво точно може да се заложи в бюджета предвид предоставените от финансовото ведомство разчети.

Петър Ганев: Нито синдикатите, нито работодателите представляват протестиращите

Нямаше алтернатива на оттеглянето на бюджета заради големия мащаб на протеста. Това каза в “Обедния информационен блок” на NOVA NEWS Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

По думите му изненадващото е, че се очакваше да стигнем до удължителен закон, тъй като остават само няколко седмици до края на годината. “Сега виждаме опит набързо да се проведат дискусии, обсъждания с Тристранен съвет, да се пренапишат основни параметри на бюджета и той да мине в рамките на декември. Това ще бъде много трудно. Теоретично е възможно, но практически ще бъде трудно”.

“Има напрежение в обществото, въпреки че големите искания бяха посрещнати - няма да се вдигат осигуровки, няма да се вдига данък дивидент, СУПТО, падането на автоматичните механизми. Но видяхме, че протестът прерасна отвъд бюджетните теми. Много е трудно да свалиш напрежението, като просто внесеш нова рамка след разговори в Тристранката. Тя не представлява протестиращите”, смята Ганев. 

Според него синдикатите почти нямат допирни точки с протестиращите. “Те организираха свои протести. Работодателите имат повече общи искания, защото бяха против осигуровките, но те също не представляват напълно протестиращите”. 

“Компромиси се чакат от правителството, което трябва да промени своята рамка. Хората, които са излези на площада, не очакват компромиси от синдикати и работодатели. Те не пишат бюджета, нямат отговорност”, обясни той.

По думите му видимо се върви към разбирателство. “Хубаво е, че отпадат автоматичните мерки. Но ме притесняват малкото такива в разходната част. Цената на това разбирателство ще е почти никакви инвестиции и огромен натиск върху данъците. Сигурно другата година пак ще дебатираме и пак ще се протестира”, прогнозира той.

“Притеснява ме и това, че в разходите за персонал се предлага увеличение на разходите дори спрямо първоначалната рамка. Причината е, че се възприе това предложение на синдикатите за 10% за всички. Това е повече от първото предложение - 5% за почти всички и повече за тези, които са си извоювали автоматични правила. Тази тема ще бъде централна. Другата важна е максималният осигурителен праг, където няма разбирателство”, допълни той.

Повече по темата гледайте във видеата.