Главният архитект на София подаде оставка

Богдана Панайотова напуска поста главен архитект на София. Тя обяви решението си с публикация в социалните мрежи. 

"Причините са ясни и ги заявявам открито - липса на политическа подкрепа за визията и мисията, с които влязох в администрацията и беше споделена тогава. Вместо воля за реформа, получих отстъпление, нерешителност и отказ от поемане на отговорност", посочва Панайотова.

Сред основните мотиви за оставката тя откроява и приетата нова структура в администрацията, която определя като незаконосъобразна и такава, при която главният архитект обективно не може да упражнява правомощията си по закон. „Не приемам отговорността за политически решения и грешки да бъде прехвърляна върху експертна длъжност“, заявява Панайотова.

В публикацията си тя говори и за системно игнориране на експертните аргументи, както и за липса на ясна, последователна и професионално обоснована визия за развитието на София, съобразена със Закона за устройство на територията, Закона за устройството и застрояването на Столичната община и действащата нормативна рамка. 

След исканата оставка: Главният архитект на София настоява за разговор с Васил Терзиев

„Отказвам да легитимирам управление, при което постът на главния архитект е обезсмислен до гумен печат, а професионализмът – третиран като пречка“, подчертава тя.

С оттеглянето си тя заявява, че дава възможност за провеждане на нов конкурс и за легитимно изпълнение на една от ключовите длъжности за развитието на града. 

„Професионализмът не е пречка. Законът не е формалност. Отговорността може да се споделя, но не се прехвърля“, пише Панайотова във Facebook.

По-късно през деня столичният кмет Васил Терзиев излезе със становище по повод оставката на Панайотова, цитирано от "Фокус". "Приемам подадената от нея оставка и ѝ благодаря за решението, което позволява темата да бъде затворена институционално и общината да продължи напред", пише той в пост в социалните мрежи.

От утре постът на главен архитект ще заеме Боян Недев. 

"Важно е ясно да кажем кое стои в центъра на реформата, която започнахме. Големите теми пред София са конкретни и дългосрочни – създаване на фонд "Благоустройство“, който да осигурява изграждане и поддръжка на инфраструктурата, иницииране на законови и подзаконови промени, с които да ограничим презастрояването, и нов начин на устройствено планиране, който да свързва строителството с трафика, социалната инфраструктура, зелените площи и качеството на градската среда", коментира още Терзиев.

Според него това изисква ясен модел на управление, добра координация и работа в екип. "За мен реформата не е въпрос на постове, а на резултати – как по-бързо и по-прозрачно се взимат решения, как се използват наличните ресурси и как градът реално се променя към по-добро", посочва кметът на София.