„Темата на NOVA”: Еднопосочен билет за България (ВИДЕО)

Семейство Лойе не са двойка, а брат и сестра. От две години и половина са от село Лозен, близо до Стражица. А преди това – от Дортмунд. И двамата са разведени, с деца и с внуци.

Оливър работил като миньор, а Карола била домакиня. Разказват, че от време на време се налага да се връщат в Германия, но са избрали да изживеят живота си в България. „Ходим веднъж годишно за 10-ина дни, да си видим внуците. Но честно казано, тези 10 дни там едва ги издържаме”, разказва Карола Лойе.

А брат ѝ допълва: „Единственото, което ни липсва, са семействата ни. Но с тях си говорим по телефона. Животът в Германия стана непоносим – стрес, хаос, постоянно бързане, агресивни хора. Дори само разходка с кучето навън или опашка на касата в магазина, може да те побърка. Тук животът е по-спокоен, по-лесен!”.

Архитектите, които се върнаха от чужбина, за да облагородят едно българско село

Оливър споделя, че децата му така и не разбрали неговия избор – да дойде в България вместо в Испания или Италия.

За съпрузите Карстен и Магдалене България също се оказала първи избор – и то пред…Мексико. Той работел в Германия като таксиметров шофьор, а тя – като граничен полицай на летището във Франкфурт. Когато в началото на 2025-та дошли във Варна на дентален туризъм обаче, решили че искат да живеят точно в морската ни столица.

„Животът в Германия се влоши – нито политиката върви на добре, нито икономиката. Времето дори не го коментирам. Ясно е, че е мрачно, а на нас ни се живееше на слънчево място”, казва Магдалене Щарке.

От успешни кариери в Лондон до семейна идилия в Чомаковци (ВИДЕО)

Според съпруга ѝ Карстен - тишината на българското село го впечатлявала най-много.

Но как всички тези хора избират да изкарат старините си точно в Лозен? Отговорът на този въпрос си има име – Йордан. Който след 20 години работа в Германия, решава да се завърне в България. Със спестените пари да купи необитаеми къщи в родното си село, да ги реновира и да ги даде под наем на германски пенсионери. А ако плана му успее, да създаде и цяла общност.

Успява – 9 години след началото, в селото пристига и първата германка. „В началото започнах с къща на мой комшия, която исках да я спася. Като успях  да купя една, попитах тогава и другите наследници на друг имот – дали са съгласни. И те се съгласиха. И започнах така – една след друга, една след друга”, разказва Йордан Миланов.

Днес къщите са 13 с тенденция да станат повече. И вече всички са доволни – и заселилите се германци, и местните хора, които споделят, че селото им най-накрая се е оживило.

Между Ню Йорк и Кърпачево: Дилемата на семейство Аврамови

Оказва се, че освен германската пенсионерска общност край Стражица, вече има и италианска, но в Пазарджик. А причината за нейното създаване е Антонио Тутино. Той е от Рим, но от 21 години живее в Пазарджик. Работил като печатар, а след като се пенсионирал, отворил кафене.

Печалбата обаче започнала да спада, докато негови редовни клиенти – работници от България, не спирали да хвалят живота в родния си Пазарджик. „Не спираха да ми разказват колко било хубаво в България, как нямат търпение да се върнат обратно. И тогава си казах: „Ами, щом е толкова хубаво, защо да не отида и аз. Отне ми 3-4 години докато се реша”, споделя Антонио.

И допълва: „Но сега вече знам, че тук искам да умра. Обичам този град!”.

През 2006 година Антонио оставя кафенето на сина си и пристига в България. Още в началото бил толкова ентусиазиран, че си направил и блог. Кръстил го „Италия-България, еднопосочно”. В него описвал ежедневието си и давал съвети на други италианци, борещи се с пенсионерския живот в родината, как да дойдат в Пазарджик.

За нула време пощата му се препълнила, а телефонът му прегрял. Постепенно блогът прераснал в патронат – организация, финансирана от италианската държава, със седалища дори в чужбина, която предлага безплатна помощ, свързана с осигуровки, пенсии и куп бюрократични италиански процедури. Макар днес от услугите ѝ у нас да се възползват не повече от 30 пенсионери, в годините назад били двойно повече. Организирали събирания, спортни състезания, а един от тях отворил и италиански ресторант.

А какво е довело английски капитан на кораб и съпругата му в най-голямото село край Велико Търново – Ресен? И как техният магазин помага на нуждаещи се хора и на пенсионери и самодейни състави от местното читалище? Гледайте във видеото.