Какво се случва, ако няма кой да оглави служебния кабинет

Хипотезата, че може да се стигне до блокада на процедурата по назначаване на служебно правителство на фона на обявената оставка на Румен Радев и поемането на функциите от вицепрезидента Илияна Йотова, е много интересна. Списъкът от лицата по така наречената „домова книга“ е твърде ограничен. Знаем, че някои от хората в списъка вече отказаха да бъдат премиери. В такъв случай има два варианта: Конституционният съд да излезе с тълкувателно решение или сегашното правителство в оставка да продължи да работи и пак да се насрочат избори. Това обясни в ефира на „Здравей, България” преподавателят по Конституционно право в Юридическия факултет на УНСС доц. Христо Паунов.

Несъвместимост, укази и блокаж: Какви са правните рискове около служебния кабинет

Той коментира и въпроса какво се случва, ако президентът не одобри състава на кабинета, предложен от служебния министър-председател. "Всичко опира до това дали има опция за смяна на кандидата. Вече бяхме свидетели на подобно нещо. Но тогава имаше вариант. Ако обаче остане една-единствена личност, която е съгласна да сформира служебно правителство, би следвало да се направи някакъв разумен компромис“, каза още доц. Паунов. 

Доц. Орманджиев: Промяната на чл. 99 на Конституцията за избор на служебен премиер създаде „мъченици на властта“

Най-крайният акт, с който се назначава служебен кабинет, е издаване на указ от президента, обясни той. "Ако все пак се изпадне в ситуация, която води до конституционна криза, тогава най-вероятното е да се търси тълкувателна интервенция на Конституционния съд“, посочи Паунов. 

Целия разговор гледайте във видеото.