Напусна ни големият Джони Велинов

Българският спорт загуби една от най-големите си фигури. На 68-годишна възраст от този свят си отиде легендарният вратар на ЦСКА и националния отбор Георги Велинов, по-известен сред хилядите фенове като Джони. Скръбната вест бе съобщена от лидера на привържениците на армейците Иван Велчев, след като в последните седмици състоянието на обичания страж се бе влошило сериозно, съобщи gong.bg.

Велинов прекара последните си дни във ВМА, където лекарите се бориха за живота му. От години любимецът на феновете водеше тежка битка с онкологично заболяване на челюстта, като премина и през сложна операция в Турция. Въпреки несломимата си воля и подкрепата на цялата общественост, бившият Футболист на годината не успя да спечели последното си голямо изпитание. Неговата кончина остави огромна празнота в сърцата на всички, които се докоснаха до неговото майсторство и доброта.

Славният път на Георги Велинов на терена бе осеян с множество триумфи, които го превърнаха в истинска икона за Сектор Г. Той стана шампион на страната шест пъти и вдигна Купата на България четири пъти. През 1981 година бе обявен за най-добрия футболист на родината, а година по-късно бе основен стълб в отбора, достигнал до паметния полуфинал за КЕШ.

"Светъл ти път, шампионе... Завинаги в сърцата ни!", написа Иван Велчев в емоционалното си послание.

Джони Велинов е роден в Русе на 5 октомври 1957 г., а футболният му път започва край Дунава, където защитава цветовете на местния клуб.

Джони дебютира за първия отбор на Дунав през юли 1974 г. и до края на 1975-а записва 4 срещи. Следват две години и половина в Черно море, където изиграва 70 мача, преди да настъпи славният му период с ЦСКА.

На „Армията“ Велинов прекарва близо десетилетие – от юли 1978 до юли 1987 г. Дебютира за 31-кратните шампиони на 11 ноември 1978 г. при победата с 2:1 над Спартак Плевен. Любопитен факт е, че вратарят има и едно попадение – на 2 декември 1981 г. при разгрома с 9:1 над Чепинец Велинград в турнира за Купата на Съветската армия.

Той е част от шампионските триумфи на ЦСКА през сезоните 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1982/83 и 1986/87. Печели Купата на Съветската армия през 1984/85 и 1986 г., както и Купата на НРБ през 1980/81, 1982/83, 1984/85 и 1986/87.

Кариерата му минава и през чужбина – в Спортинг Брага, където записва 13 срещи в периода юли 1987 – юли 1988 г. Впоследствие играе още за Академика (Лисабон), Елваш (Португалия), Сливен и Ботев (Нови пазар).

Велинов приключва професионалната си кариера с 338 мача на най-високо ниво в българския футбол. През 1980 г. получава званието „Майстор на спорта“, а година по-късно печели приза „Футболист №1 на България“. За националния отбор записва 33 мача, има 21 срещи за младежите до 21 години и още 17 за други юношески и младежки гарнитури.

След края на състезателната си кариера започва треньорски път. През сезон 1995/96 застава начело на Локомотив (Русе) и извежда „железничарите“ до историческа победа с 1:0 над градския съперник Дунав – резултат, който коства на „драконите“ изпадане при аматьорите за първи път в историята им, докато Локомотив запазва мястото си в Б група.

Работи като треньор на вратарите в ЦСКА през сезон 2000/01, след което продължава в ДЮШ на клуба и по-късно става директор на школата. Последната му изява като треньор е през 2018 г., когато поема вратарите в щаба на Христо Янев и доиграва кампанията след раздялата със Стамен Белчев.

Извън терена обаче Джони води още по-тежка битка – повече от две десетилетия се бори за живота си. По думите му всичко започва след тежките загуби на баща му и съпругата му. Петгодишен мъчителен период завършва с трансплантация на черен дроб – единственият му шанс за оцеляване.

В края на 2006 г. лекарите му съобщават, че операцията е неизбежна заради развита цироза. Донор става мъж от Варна, чиито органи са дарени от съпругата му. След шест месеца чакане е намерена съвместимост и на 10 май Велинов получава втори шанс за живот. Сам признава, че без трансплантацията са му оставали едва няколко седмици.

Оттогава празнува два рождени дни – на 5 октомври и на 10 май.

През 2024 г. отново се изправя пред тежко изпитание – онкологично заболяване на челюстта, наложило множество операции и лечение, започнало с интервенции в Турция. През януари 2025 г. състоянието му се влошава и лекарите препоръчват нова операция, за която семейството му търси финансова подкрепа.

На 17 февруари 2026 г. Велинов е приет във ВМА в изключително тежко състояние и отново се бори за живота си.

Той оставя след себе си двама синове – Венцислав и Мартин. Въпреки трагедиите и тежките удари на съдбата, Георги Велинов намира сили да продължи напред и да бъде опора за децата си – така, както беше опора и на своите съотборници под рамката на вратата.