Иранци, избрали България, мечтаят войната в родината им да доведе до демокрация

Поглед към човешкото лице на войната - лицето на тези, за които Иран е родина, но не и постоянен адрес. Някои напускат страната още преди Али Хаменей да поеме властта. Те са посланици на иранския народ пред света. Други са преследвани, измъчвани и изгонени от родния си край, но днес всички те следят войната с надежда, че краят ѝ ще даде начало на мира, но и на демокрацията.

„Всеки се подготвяше - купуваха храна и вода, търсеха начин за евакуация, но очаквахме войната, защото този режим нямаше как иначе да се промени”, казва Хамид Хошсияр, който е политически затворник от Иран. В родината си е използвал две оръжия - свободните си дух и слово, но цената е физическата свобода.

Изтезания, власт и врагове: Историята на Али Хаменей

„Най-мощният религиозен водач е и най-властният политик. Започнах да пиша и за двете, но с чувство за хумор и те не го толерираха. Прекарах 130 дни в килия, измъчваха ме, като психологическите „удари“ бяха най-тежки и след това изтърпях двугодишна присъда”, казва той. Излизайки от затвора, го принуждават да напусне и страната и тогава България става негов дом.

Именно дом я нарича и д-р Абдулах Заргар. „България е десетата държава, където съм живял. Важно е, че съм полезен и наистина се чувствам като у дома”, казва ортопедът в „Майчин дом - Варна“.  

Дори от своя нов дом иранците у нас не затварят очи за случващото се - там, където все още живеят техни близки. „Не може режим, който повече от 48 години тероризира собствен народ, да стои на власт. С клането, което видяхме преди 40 дена, бяха екзекутирани над 140 хиляди младежи, тийнейджъри, мъже”, казва председателят на Българската федерация по кунг-фу и тай-чи Теймур Джафари.  

Теймур Джафари: Иранците искат светска държава и референдум за бъдещето си

„За да се случи каквато и да е промяна - това беше необходима стъпка. Ново управление или промяна в този режим би било невъзможно, докато Хаменей е жив”, смята Хамид Хошсияр. „Аз винаги съм бил срещу агресията, но понякога агресори без агресия не можеш да ги контролираш”, добавя д-р Заргар.

Сега и тримата мечтаят по-смело. „Според мен най-добрият начин е Пахлави, защото той е единственият, който говори за референдум за избиране на управлението”, смята Теймур Джафари. „Бих желал да е нещо подобно на България - хората да са отворени и да живеят нормално”, мечтае Заргар.

„Моята мечта за Иран е най-трудното - постигането на демокрация. Ако има нова диктатура, не бих искал да прекарам живота си зад решетките. Но ако свободата там е възможна - със сигурност бих се прибрал у дома”, казва Хамид Хошсияр.

ВСИЧКО ЗА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ИРАН ЧЕТЕТЕ ТУК