Какви реформи са нужни в икономическата сфера у нас

България се намира в нова политическа ситуация, а факта, че има избрано пълно мнозинство е възможност пред страната да отключи големите и нужни от години реформи в икономическата сфера, така че да се позволи на стандарта на живот да започне по-бързо и ефективно да настига средните европейски нива. Предаването "Ревизия" предлага специален епизод, посветен на четири големи възможни реформи.

В сфера "Макроикономика" коментира членът на Фискалния съвет Любомир Дацов. В сфера "Регионални дисбаланси" думата има доцентът от Софийския университет Косьо Стойчев. В сфера "Енергетиката" мнението си дава експертът от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов. Накрая, а в сфера "Върховенство на правото" думата има бившият председател на бюджетна комисия Георги Ганев.

Икономика след избори: Дойде ли времето на големите реформи

• Макроикономика

"Има съществен проблем с бюджета. Макроикономически и микроикономически. Макро защото нивото на дефицита не отговаря на цикъла и това е презумция за проблем. За 2025 година, която беше стабилна година, максимално размера трябваше да е 0,2% плюс до минус 0,8% дефицит. Защото има таргетиране, прави се по формула. Но така или иначе цифрите показват минус 0,8%, за да е съзвучие. А ние имаме 3,5% дефицит", казва Любомир Дацов.

"Имаме проблем с дълга. Горе-долу има такъв случай, в който не можеш да идеш на пазара и да вземеш, защото не ти вярват. От един момент нагоре е проблем. Ако имаш висок дълг, може да плащаш ниски лихви, има такива случаи. Но е много важно каква е дълговата устойчивост, това е измерение на риска. Когато расте един дълг ти си лош платец, защото не си правиш сметката. Ако вземеш много пъти от приятели, накрая нямаш приятели", допълва още той. 

• Регионални дисбаланси

"Когато една нация и в нашия случай - със Освобождението, това е крайна необходимост. Да създадем едно голямо селище, което да има мощта да започне да образува районообразуващи функции. Да генерира растеж, да генерира богатство и от него да тръгнат регионални селища. И трябва да признаем, че до към края на 20 век ние постигаме тази система на относителна балансираност", обяснява доц. Косьо Стойчев.

"Ние сме достигнали границата на този централистки модел и е време да се опитаме да деурбанизиране на София първо с нейната периферия. Второ - по подобие на Пловдив да разширим агломерационното развитие, това да се случи при Бургас и при Варна, да се рестартират потенциалните центрове - Русе, Стара Загора и Плевен. И оттам всички градове с по-малък потенциал", казва експертът.

"Благоевград има най-важният катализатор - университети и млади хора. Въпросът е ако този млад завърши там, но не е от там, той има два пъти - да остане или да се върне или да емигрира в София. Това са вариантите. За да стартира този град той трябва да преразгледа ориентацията в картата на регионите. Кои са бизнесите ни и каква е интеграцията им, каква е добавената стойност, какви заплати, какъв процент, справедливо ли е разпределението", обясни доцентът.

Голямата социална европейска държава: Прекалихме ли?

• Енергетика

"Трите най-големи проблема са високите цени на електроенергията в региона, които са свързани с липсата на достатъчно инвестиции във възобновяеми източници, високата енергийна интензивност и лошите връзки, както и разбира се продължаващата зависимост на региона от руски природен газ. И третото, което е най-големият проблем е финансовото състояние на българската енергетика", обясни Цветомир Николов.

"Най-ниската цена на електроенергията от началото на година е в Испания, поради простата причина, че там има голямо усвояване на възобновяеми източници, което отмества технологията, която определя цената за най-много часове, което намаля общата цена на електроенергията в онзи регион. А в България това е проблем, защото ние имаме голяма зависимост от въглищни централи и газови централи", продължава експертът.

• Върховенство на правото

"Има набор от фактори, които влияят на икономическото развитие и един от тях е върховенството на закона. Това, което е известно в икономиката е ограничаващ фактор. Този фактор, който без да е променен ще държи развитието под похлупак. И според мен, според моите анализи, вече някъде към края на миналото десетилетие, преди COVID-19, българската икономика започна да се превръща в ограничаващ фактор. Ако не се поправи, ще расте, но няма да има изпреварващи темпове, пробиване на таван, дори ако стигнем средните нива", заяви Георги Ганев. 

• Коментарът на водещия​

Дами и господа, в годините, в които се занимавам професионално с икономическа журналистика разбрах някои извечни истини за богатството и една от тях ще споделя с вас сега. Богатството има много врагове - било то личното богатство или националното, те винаги са в конфликт с него - идеологически или практичен, те винаги ще се опитват да го изтласкват и по-скоро да пречат на неговото натрупване, но най-важното - те винаги ще намират оправдание за своите действия.

Едни от най-големите врагове на богатството са изтласкването на конкуренцията, прекаленото преразпределение, рентите и привилегиите, защитата на статуквото, завладените институции, двойната асиметрия, която пораждат, подкрепяйки едни и унищожавайки други. Тези врагове на богатството, които ви изброих, всичко до един виреят в българското политическо и стопанско пространство и именно те са раковите образования, които като в клещи са стиснали икономиката, опитваща се да навакса годините изоставане, които социалистическият режим на стопанска трагедия произведе. Оправданията, с които отказвахме да назовем враговете на богатството, бяха много и разнородни, но винаги като че се заключваха в един основен извод - не можем сами, ние много искаме, но другите не ни дават, не можем да се разберем. Всеки дърпаше на някъде и никога не правеше нищо.

Какво е технологичен суверенитет и зависима ли е Европа от САЩ

Добрата новина е, че този кататоничен стопиращ камък потъна в морето от гласове след последните избори. Българските избиратели дадоха огромно доверие на един-единствен политически играч и днес той събира в ръцете си такава власт, каквато не е имал никой в последните 20 години. Събирателното оправдание "Не можем сами, макар да искаме" не съществува. Не съществуват и оправдания, с които да продължим да толерираме враговете на богатството в тази страна, съчетала огромен икономически потенциал и много слаб практически опит. Днес ще опитаме да представим четири големи, но постижими икономически реформи в четири области. Вярваме, че отключването на тези промени ще отключи промяната на българската икономика, която най-накрая ще постигне изпреварващ ефект и ще застане там, където й е мястото - сред страните в Европа със средни и по-високи доходи. Всичко, което ще видите днес е възможно. И днес всичко зависи само от нашия избор. А той бе направен.

Повече гледайте във видеото