Какви промени очакват пациентите и специалистите след новите наредби за психотерапията у нас

„Тези две наредби, става дума за наредба 1 и наредба 29 на Министерството на здравеопазването, всъщност касаят работата на психолозите единствено в медицински структури, т.е. в болнични заведения, центрове и т.н.”, това коментира клиничният психолог и психотерапевт д-р Велислава Донкина в предаването "Социална мрежа" по NOVA NEWS. Според нея цялостната регулация на психотерапията все още е очаквана новина, като „тепърва предстои да се стартира работа по бъдещия закон”. 

Специалистът подчерта, че новите наредби решават дългогодишна неяснота относно образованието и опита, които психотерапевтите трябва да имат. „Стандартът в нашата професия изисква магистратура клинична психология за хората, които желаят да продължат обучението си като психотерапевти”, обясни д-р Донкина. 

Психолог, психоаналитик, психотерапевт, психиатър - кой каква експертиза има

Относно сигурността на пациентите при избора на специалист, психологът посъветва хората да се обръщат към регистрите на Българската асоциация по психотерапия и Дружеството на психолозите в България. „Тази професия действително е сериозна, изисква много дълго време човек да се обучава, не по-малко отколкото в медицината”, категорична бе Донкина. Тя направи паралел с лекарите, като посочи, че както един току-що завършил медик не може веднага да оперира, така и психотерапевтичната работа изисква специална подготовка и не е „просто едно да седнем да си поговорим с някого”.

Промените предвиждат и актуализация на психиатричната грижа за деца, за което според психолога държавата трябва да си партнира с цялата социална система и образованието.

За първи път се регламентира и психологическа подкрепа за самите медицински специалисти. „Става дума за ясното означаване на важността на подобен тип работа и разписването му като част от задълженията на клиничните психолози”, поясни експертът. Тя допълни, че страданието „от другата страна на бялата престилка” не е по-малко от това на пациентите.

Според нея голяма част от грубото отношение и дистанцираността в болниците са израз на липсата на грижа за медиците. „Това да потърсиш помощ не означава да си слаб, не означава да не се справяш, не означава да си лош лекар, а е част от професионалната хигиена”, заключи д-р Велислава Донкина.

Целия разговор гледайте във видеото.