Психолог, психоаналитик, психотерапевт, психиатър - кой каква експертиза има

Психолог, психоаналитик, психотерапевт, психиатър - кой каква експертиза има? И необходими ли са законодателни промени в психотерапевтичната помощ? Темата коментира клиничният психолог и психоаналитик д-р Велислава Донкина, част от Асоциацията на психолозите и психотерапевтите в медицинските структури.

В момента дори не е нужно да си завършил психология, за да отвориш кабинет, обясни д-р Донкина. „Всеки, който реши, може да си сложи една табела, че е психотерапевт или какъвто иска специалист и да прави консултации”, обясни тя.

Световен ден на психолога - съветите, които лекуват душата

Д-р Донкина подчерта, че всъщност това е много сериозна професия и който се занимава с нея, трябва да има ценз.

„Много изследвания от години показват, че ние функционираме като цялостна система. Психоневроимуноендокринологията показва, че така нареченият психологичен стрес има пряка връзка с нарушаването на хомеостазата на организма, с дисбаланса в него. Това е част от факторите, които са водещи за отключването дори на генетични заболявания.Много злокачествени заболявания се появяват без наследствена обремененост – именно заради фактори, свързани с външната среда и с вътрешния ни психоемоционален. Тоест хората, които ще се занимават с тази сфера и ще съдействат на медицината, съвсем не са просто хора, които си говорят с някого. Това е сериозна професия, която изисква дълга специализация”, обясни д-р Донкина.

Тя смята, че институциите са пасивни по въпроса, въпреки че самата здравна система има интерес. Причините за това, според нея, са няколко, сред които ценностите и културата на обществото, както и фактът, че това е сектор, който не предизвиква силен финансов интерес.

„Психологичната помощ не се финансира от фармацевтичната индустрия или от други програми, затова липсва интерес”, смята д-р Донкина.

По думите ѝ въпросът с неквалифицираните хора не трябва да се решава с отпадане, а с възможност те да се квалифицират – да продължат образованието си и да придобият необходимата подготовка.

„Един закон трябва да бъде направен внимателно. Лошо изготвен може да създаде повече проблеми от липсата на регулация. Затова е нужна широка дискусия с участието на всички професионални групи”, смята експертът.

Тя обясни, че има инициатива от Министерството на здравеопазването да се започне нов диалог, защото съществуващата наредба е остаряла. Но наредбата е подзаконов акт, а е необходим нов закон.

Повече гледайте във видеото.