Според Мартин Димитров предложената финансова рамка застрашава стабилността на страната и подхранва инфлацията

Вчера бяха представени макрорамката и основните параметри на държавния бюджет за следващата година от кабинета на Гълъб Донев. Предложеният дефицит от 5,7% е най-високият от времето на Жан Виденов насам и не е достиган нито по време на COVID пандемията, нито при фалита на КТБ. Това коментира Мартин Димитров от „Демократична България” в ефира на „Здравей, България” по NOVA.

Предложението на „Прогресивна България” е много лош вариант, тъй като заложеният дефицит от 5,7% е изключително обезпокоителна новина”, твърди Мартин Димитров. По думите му с този подход държавата ще изтегли 10,1 милиарда евро дълг, което е с повече от планираните от ГЕРБ 10 милиарда евро за същия период. Наливането на тези средства в икономиката продължава да вдига инфлацията, смята народният представител.

Политическите реакции след представянето на Бюджет 2026

Според него в бюджетния сектор има точно 75 679 души, които едновременно получават и заплата, и пенсия от държавата. Над 7000 от тези служители са в силовите ведомства, а 5358 са назначени по Закона за държавния служител. За тези позиции трябва да се приеме конкретен план за поетапно освобождаване, тъй като ситуацията изисква реформи, категоричен е Димитров.

По думите му трайно незаетите щатни бройки в администрацията трябва да бъдат изцяло премахнати, за да се прекрати практиката за раздаване на непрозрачни бонуси, а скандалните обществени поръчки следва да се спират и да се предават на прокуратурата, допълни още той.

Парламентарната група на „Демократична България“ ще настоява проектобюджетът за 2026 г. да бъде преработен, тъй като в сегашния си вид е „крайно разточителен“ и не предлага необходимите реформи за стабилизиране на публичните финанси. Това заяви депутатът Владислав Панев в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

По думите му предложеният от правителството бюджет предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, което е твърде високо ниво и създава риск за финансовата устойчивост на страната. „Този бюджет показва липса на смелост и страх от извършването на правилните реформи, които да поставят икономиката и финансовото състояние на държавата в рамки, позволяващи дългосрочен икономически растеж“, заяви Панев.

Той посочи, че според ДБ съществуват възможности за сериозно ограничаване на разходите още през настоящата година. Като пример даде увеличението на средствата за издръжка на администрацията. „Разходите за издръжка на администрацията нарастват от 4,3 млрд. евро на 5,8 млрд. евро, което е ръст от 35%. Това включва командировки, канцеларски материали и други административни разходи. За мен такова увеличение е абсурдно“, каза депутатът. Според него само връщането на тези разходи до нивата от 2025 г. би позволило дефицитът да бъде намален от 5,7% до около 4,5% от БВП.

Депутатът призна, че проблемите в публичните финанси са се натрупвали през последните години и че всички управления носят своята отговорност. Въпреки това подчерта, че настоящото правителство разполага с достатъчно парламентарна подкрепа, за да предприеме по-смели решения. „В момента отговорността е на управляващите. Те получиха силен мандат от българските избиратели и няма място за оправдания. Има място за реформи и за тежки решения“, коментира Панев.

Той отбеляза, че по време на управленията с участие на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ бюджетният дефицит е бил под 3% от БВП, като в някои години е достигал дори 2,2%.

Според Панев е тревожен и ръстът на държавния дълг, заложен в средносрочната бюджетна прогноза. 

Повече гледайте във видеата.

Редактор: Мария Барабашка
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking