Момчил Инджов: България бърза с криминализирането на нарушенията на санкциите срещу Русия заради процедура от ЕК

На първо четене парламентът криминализира нарушенията на санкциите, въведени от Европейския съюз. Предложението е на Министерския съвет. Промените предвиждат наказателна отговорност за неспазване на забрани, за заплащане и допускане на определени лица на територията на държавата членка, за неспазване на мерки за замразяване на финансови средства, както и за нарушения на ограниченията за сделки. Единствено „Възраждане“ гласува против.

"Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу 18 държави членки заради непълно транспониране на директива, свързана с нарушаването и заобикалянето на санкциите на Европейския съюз.Това заяви в „Твоят ден” по NOVA NEWS кореспондентът на „Club Z” в Брюксел Момчил Инджов, който посочи, че сред засегнатите държави са и Белгия, Чехия и Дания.

„18  от 27 са -  тоест две трети от държавите членки на Европейския съюз не са уведомили Европейската комисия за мерките, които се предприемат за пълното транспониране на директивата“, допълни той. 

На първо четене: До 10 000 евро глоба за нарушаване и заобикаляне на санкции на ЕС

По думите му директивата е приета през 2024 г. и се отнася не само до санкциите срещу Русия, а до всички санкционни режими на ЕС. „Европейският съюз е наложил санкции освен срещу Русия и срещу Беларус, Грузия, Судан, Иран, Никарагуа и какви ли не държави. Всички случаи на заобикаляне или нарушаване на тези санкции се криминализират като тежки престъпления въз основа на тази директива от 2024 година“, каза журналистът.

Според него българското правителство и парламентът бързат с приемането на необходимите промени, тъй като процедурата срещу страната все още се намира в началния си етап. „Сега сме на етап уведомително писмо. Това е първият етап от наказателната процедура. Вторият етап е изпращане на мотивирано становище. И третият етап вече е даване на България на Съда на Европейския съюз, който в такива случаи осъжда на солени глоби“, посочи Инджов.

Той обясни и какви наказания могат да бъдат предвидени при нарушаване на санкционните режими. Те могат да се прилагат както спрямо физически лица, така и спрямо юридически лица и компании. „За физически лица, сред които и мениджъри на компании, се предвиждат мерки, например лишаване от свобода - ако са извършили умишлено нарушение над 10 хиляди евро. В зависимост от тежестта на деянието, при незаконна търговия с оръжия, военни технологии или стоки с двойна употреба максималното наказание е между 5 и 10 години затвор“, каза той.

ЕК представи данни за движението на пет наказателни процедури срещу България

Предвиждат се и финансови санкции, както и възможност за лишаване от определени права. „Осъдените лица могат да бъдат лишени от правото да упражняват определена професия, да заемат ръководни постове или да управляват търговски дружества“, обясни Инджов.

При юридическите лица санкциите могат да бъдат още по-сериозни. „Максималните глоби могат да достигнат огромни суми - до 40,5 милиона евро, или не по-малко от равностойността на придобитата от нарушението облага“, посочи журналистът. Замразяват се и се конфискуват активи, които могат да бъдат отнети в полза на държавата. 

Той коментира у темата за войната в Украйна, както и позициите, изразени по време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН. Според Инджов опасността от продължаване и разширяване на конфликта е реална. „Такива режими не могат да спрат. Те могат да започнат, но не могат и не знаят как да спрат. Те и не желаят да спрат. Защото самото спиране на войната ще обезсмисли съществуването на този режим“, коментира той.

Журналистът направи паралел и с други авторитарни режими в историята, като посочи, че продължителните конфликти могат да бъдат използвани като инструмент за поддържане на властта.

Целия рзговор гледайте във видеото.