Анализ на Николай Младенов: ООН трябва да стане по-малка, но по-силна там, където е незаменима

ООН на 81: Войни, вето и разделение - може ли организацията да действа?

Според Младенов и Алтър въпросът вече не е колко може да бъде съкратена ООН, а какво задължително трябва да бъде запазено. Те оспорват идеята, че организацията трябва непременно да бъде основният посредник във всеки международен конфликт. Регионални организации, отделни държави и различни коалиции вече все по-често водят преговори и организират реакцията при кризи. ООН обаче разполага с нещо, което тези формати невинаги могат да осигурят - международна легитимност, технически капацитет, глобално присъствие и възможност да остане ангажирана дълго след края на политическите преговори.

Като доказателство авторите посочват именно опита на Младенов в Близкия изток. Между есента на 2018 г. и пролетта на 2019 г. ООН успява да мобилизира близо 110 млн. долара за гориво, вода, здравеопазване и временна заетост в Газа. За този период електроснабдяването за близо два милиона души приблизително се удвоява. Заедно с Египет организацията успява да подпомогне предотвратяването на нов мащабен конфликт до атаката на 7 октомври 2023 г. Според Младенов и Алтър това не е постигнато с поредната резолюция, а защото ООН е останала на масата и е поддържала практически механизми, когато политическият процес е бил блокиран.

Съветът за мир: Нова глобална архитектура или паралелна структура извън ООН

Именно там според тях трябва да бъде бъдещият фокус на организацията. Държави, неправителствени организации и регионални структури могат да предоставят хуманитарна помощ или да посредничат в преговори. Много по-трудно е обаче да бъдат заменени механизмите на ООН за наблюдение на санкции, ядрени инспекции, контрол върху примирия, международни разследвания, техническа сертификация и прилагане на международни договори. Ако подобни механизми изчезнат, често няма кой да поеме тяхната функция, подчертават авторите.

В същото време Младенов и Алтър настояват за сериозно разчистване на натрупаната през десетилетията бюрокрация. Над 40 000 резолюции, приети от 1946 г. насам, все още оформят работата на ООН, а мандатите се изпълняват от повече от 240 междуправителствени органа. Само през 2024 г. тази система е генерирала около 27 000 заседания и 1100 доклада. Според авторите организация, която непрекъснато създава нови структури, трябва да покаже, че е способна и да прекратява онези, които вече са загубили смисъла си.

Младенов посочва Съвета за мир като възможен нов модел

Особено място в анализа заема Съветът за мир, в който Николай Младенов е върховен представител за Газа. Авторите го разглеждат като пример за по-гъвкав модел на международно действие - Съветът за сигурност на ООН предоставя мандата и международната легитимност, а по-малка структура се занимава с практическото изпълнение.

Младенов и Алтър отбелязват и критиките, че подобен формат може да се превърне в паралелна структура на ООН. Според тях обаче, ако такива инициативи останат ясно подчинени на решенията на Съвета за сигурност, работят с конкретни и ограничени мандати и редовно отчитат дейността си, те могат да запълнят една от слабостите на сегашната система - предотвратяването на конфликтите, преди те да избухнат.

По-малки и по-гъвкави структури могат да изпращат посредници, да поддържат неофициални канали за комуникация и да предлагат решения още преди напрежението да се превърне в открита криза. Това, според авторите, не трябва да замества ООН, а да използва нейната легитимност по по-ефективен начин.

Съветът за мир ще представи план за възстановяване на Газа за 2,45 милиарда долара

В анализа Младенов и Алтър настояват и за промяна в начина, по който се създават мироопазващи и политически мисии. Вместо първо да се изгражда административна структура и след това да ѝ се търси задача, политическата цел трябва да определя мисията. Всеки конфликт е различен и според тях няма смисъл върху него автоматично да се прилага модел, създаден за друга държава или друга криза.

Посланието им в края е категорично: ООН вероятно ще стане по-малка, но това не означава задължително, че трябва да стане по-слаба. Успехът на реформата няма да се измерва с броя на запазените служби и длъжности, а с това дали организацията ще продължи да предоставя онези международни механизми, които нито една държава не може да осигури сама.