Бедуните - хората без гражданство в Кувейт и с най-необичайни паспорти в света

При пътуване в повечето страни извън Европейския съюз всеки български гражданин носи в себе си задграничния си паспорт - един от неговите документи за самоличност. Малката книжка се отличава със своя червен цвят, но той не е такъв за всички хора по света. В света има четири основни цвята на корицата на този документ и всяка страна сама избира своя.

Най-често срещаният цвят е червеният. Той се избира от страни с комунистическо минало или настояще. Гражданите на Словения, Китай, Сърбия, Русия, Латвия, Румъния, Полша и Грузия  имат документи с червен цвят. Страните членки на ЕС, с изключение на Хърватия, също използват паспорт бордо и други нюанси на червеното. Страни, заинтересовани от членството в ЕС, като Турция, РС Македония и Албания, са променили цвета на паспортите преди няколко години. 

Временно спират издаването на паспорти с 10-годишна валидност

Синият е следващият най-често срещан цвят. Той символизира „новия свят“. 15 карибски държави са със син паспорт. В южноамериканските страни синият цвят на паспорта символизира връзката с търговския съюз Меркосур. Американският паспорт става син през 1976 г.

Зеленият принадлежи на по-голямата част от мюсюлманските страни. Той се счита за любим цвят на пророка Мохамед и е символ на природата и живота. 

Черният е най-редкият паспорт. Такива имат гражданите на някои африкански държави - Ботсвана, Бурунди, Ангола, Чад и др. Също така черни са паспортите в Нова Зеландия, защото черното е националният цвят на страната.

Снимка: iStock

По този начин милиарди хора по света пътуват. Някои от паспортите се отличават със своята сила - Сингапур, Япония, Южна Корея и ОАЕ. Този на Афгнаистан обаче дава достъп на безвизово пътуване до само 24 държави, което го прави най-слабият в света. Въпреки това има няколко хиляди души, които трудно и много рядко получават дори документа за самоличност.

► Кои са бедуните?

В Кувейт живеят приблизително 100 000 души, които нямат признато гражданство и са известни като бедуни - термин, който на арабски означава „без документи“ или „без националност/гражданство“. Повече от 50 години бедуните живеят в Кувейт без гражданство. Те представляват около 4% от населението на малката страната в дъното на Персийския залив. 

Статутът на бедуните е резултат от сложна и силно политизирана историческа ситуация. В продължение на десетилетия членовете на общността се сблъскват със структурни ограничения, свързани с получаването на официални документи, достъпа до формална заетост, банкови услуги и свободното пътуване.

Как една жена откри себе си сред бедуините: Среща с американката, която заживя в пещера в Петра

Положението им се усложнява допълнително през последните години. През 2024 г. Министерството на вътрешните работи на Кувейт отнема гражданството на над 12 000 души. Сред тях са и хора, които преди това са били бедуни. Кампанията на властите е представена като насочена срещу случаи на „измамно“ придобито гражданство и двойна националност. Кувейт не признава двойното гражданство, а отнемането на такова поставя хиляди хора в несигурно правно положение.

► "I Have a Dream", но не на Мартин Лутър Кинг, а на бедуните

„Имам една мечта: моето и вашето деца да могат да живеят като равни и моето дете да не се чувства по-низше от вашето“. Това е посланието, което Алаа ал-Саадун отправя през нетолкова далечната 2019 г. в социалните мрежи с надеждата Кувейт да предостави граждански права на живеещото без гражданство малцинство на бедуните. 

Саадун е сериозно притеснена за бъдещето на децата си, чиято национална принадлежност официално не е удостоверена. Тя се страхува, че заради статута си на бедун могат да им бъдат отказани образователни права. Както всички бедуни, тя е засегната от отказа да ѝ бъдат предоставени граждански права.

„Те отказват да зачитат човешките ни права“, казва тя още през 2019 г. По думите ѝ въпреки че има бакалавърска степен по английска филология от Кувейтския университет, не успява да си намери работа заради своя правен статут.

През 2019 г. в Кувейт се провеждат масови протести на бедуните. Саадун е сред протестиращите, които са арестувани от кувейтските власти след демонстрация. Протестът бил предизвикан от смъртта на млад мъж от общността, на когото бил отказан официален документ за самоличност и впоследствие загубил работата си.

Най-малко 15 бедуни били арестувани във връзка с демонстрацията. Сред тях бил и известният правозащитен адвокат Абделхаким ал-Фадхли. Human Rights Watch съобщава, че те са обвинени в участие в неразрешени протести, злоупотреба с комуникационно оборудване, разпространяване на неверни твърдения и застрашаване на националната сигурност.

След протестите държавата предприела спорни мерки срещу активистите. Един от задържаните протестиращи бил определен от официалния X акаунт на кувейтското вътрешно министерство като „нелегален жител“.

► Историята на бедуните

Историята на бедуните води началото си от 1961 г., когато Кувейт получава независимост от Великобритания. По това време редица хора, живеещи в региона, особено бедуини, не са смятали за необходимо да кандидатстват за гражданство.

Българският паспорт е на 14 място в света по привлекателност

Според кувейтското законодателство те са с „неопределен статут на гражданство“. Законът за кувейтското гражданство не е бил реформиран по същество оттогава и много от тези хора, определяни като „граждани с неопределен статут“, все още не са получили кувейтско гражданство. Те и техните наследници официално остават без гражданство, което сериозно усложнява живота им.

Между 1965 и 1985 г. те на практика са третирани като кувейтски граждани и имат достъп до образование, здравеопазване и останалите права, свързани с гражданството. През 70-те и 80-те години безгражданствените бедуни съставляват между 80 и 90% от числеността на кувейтската армия.

Ситуацията се променя през 1985 г. в разгара на Ирано-иракската война и след опит за убийство на емира Джабер Ал-Ахмад Ал-Сабах. Кувейтските власти прекласифицират бедуните като „незаконни жители“, като им отнемат гражданството и редица от произтичащите от него права. Решението е свързано и с дълбоко вкоренените опасения на Кувейт относно иракското влияние. Част от хората, на които е отказано кувейтско гражданство, са смятани за лица с иракски произход.

От 1986 г. нататък бедуните започват да се сблъскват и с ограничения при издаването на официални документи. Според редица доклади властите отказват да им предоставят дори основни документи като удостоверения за раждане и смърт, лични карти и свидетелства за брак. Ограниченията засягат също трудовата заетост, пътуването и образованието.

Допълнително напрежение възниква след иракското нахлуване в Кувейт през 1990 г. Част от бедуните застават на страната на Ирак. Оттогава част от кувейтското общество ги възприема като нелоялни към страната. Фактът, че други бедуни са воювали заедно с кувейтските граждани срещу иракските сили, не успява да разсее напълно тези предразсъдъци.

Геологът Злати Златев: Бях шеф на човекоядци в Мозамбик

Някои представители на общността междувременно бягат в съседна Саудитска Арабия след избухването на войната. Непосредствено след конфликта значителен брой хора без гражданство напускат Кувейт и се отправят към Ирак. Повечето пристигат без призната националност и без официални документи, което ги поставя в още по-несигурно положение.

Днес в Ирак продължават да живеят десетки хиляди бедуни, свързани с Кувейт. Част от тях са потомци на семейства, които са се преместили в Кувейт преди десетилетия, но така и не са получили гражданство.

Парадоксално за някои от тях Ирак се оказва по-благоприятна среда за решаване на проблема с липсата на гражданство. Причината е, че иракската правна система позволява на съдилищата да разглеждат индивидуални случаи, свързани с придобиването или потвърждаването на гражданство.

През 1995 г. Human Rights Watch оценява броя на бедуните без гражданство в Кувейт на около 300 000 души - число, което впоследствие е цитирано и от британското правителство. Същата година британският депутат Джордж Галоуей описва положението на бедуните като едно от най-тежките нарушения на човешките права в страната. По негови думи около 150 000 души са били изтласкани към бежански лагери в пустинята близо до границата с Ирак, докато останалите били лишени от редица основни права в самия Кувейт.

Твърденията за отношението към бедуните предизвикват сериозна международна критика. В доклад от 1995 г. Human Rights Watch определя политиката спрямо общността като процес на „денатурализация“ на местни жители, който ги поставя в положение, наподобяващо апартейд в собствената им страна.

Организацията посочва, че ограниченията върху законното пребиваване, трудовата заетост, пътуването и свободното движение противоречат на основни принципи на човешките права. Human Rights Watch критикува и невъзможността на бедуните ефективно да оспорват решенията на властите относно гражданството и статута им.

През 1999 г. бившият емир на Кувейт Джабер ал-Ахмад ал-Сабах издава указ, според който всяка година гражданство трябва да бъде предоставяно на 2000 бедуни. Според медийни публикации обаче толкова малък годишен брой не е успял да подобри значително положението на общността като цяло.

С течение на годините броят на бедуните в кувейтската армия рязко намалява. През 2004 г. те представляват около 40% от военнослужещите - значително по-малък дял в сравнение с предходните десетилетия.

През 2013 г. британското правителство оценява броя на „документираните“ бедуни в Кувейт на около 110 729 души, като същевременно предупреждава, че всички лица без гражданство в страната остават изложени на риск от преследване и нарушения на човешките им права.

Кувейтските власти дават по-ниски оценки. Според правителствени данни броят на „документираните“ бедуни е около 93 000 души.

Общността обикновено се разделя на три основни групи - представители на племена без гражданство, бивши или настоящи служители на полицията и армията без гражданство и деца без гражданство, родени от кувейтски жени и мъже бедуни.

От август 2017 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) започва да работи с иракски неправителствени организации за подпомагане на бедуни при получаването на иракско гражданство. Правната помощ е насочена към хора, които могат да докажат връзката си с Ирак, но нямат необходимите документи.

„Непознатите земи”: По стъпките на непознатите етиопски племена

Един от примерите, описани от ВКБООН, е този на семейство в Басра. Благодарение на правна помощ и свидетелски показания за иракския произход на родителите, жена от общността успява да получи иракско гражданство след съдебна процедура. След това децата ѝ също получават възможност да уредят статута си.

През последните години иракските власти и ВКБООН продължават усилията за намаляване на безгражданството. Организацията посочва, че хората без гражданство все още срещат сериозни препятствия при достъпа до образование, медицинска помощ, работа и регистрация на брак или новородени.

За бедуните, преместили се от Кувейт в Ирак след войната, това създава необичайна ситуация – хора, които десетилетия наред са били без гражданство, могат да получат шанс за официална националност не в страната, в която са живели, а в държавата, към която проследяват своя произход.

През 2018 г. кувейтското правителство заявява намерение да предоставя гражданство на до 4000 бедуни годишно. Перспективата обаче остава несигурна, а правозащитни организации поставят под съмнение реалистичността на подобни темпове на натурализация. През 2019 г. Техеран също предприема ход по отношение на част от общността - иранското посолство в Кувейт обявява, че предлага гражданство на бедуни с ирански произход.

► Ситуацията се влошава с всяка година

В официално изявление Кувейтското дружество за човешки права определя положението на бедуните в страната като „по-лошо от всякога“. Според организацията държавният департамент, отговарящ за тях, е предприел произволни мерки и оказва натиск върху мнозинството от общността.

Последните арести на протестиращи бидуни „влошават вече напрегнатата ситуация“, заявява директорът по изследванията за Близкия изток в Amnesty International Лин Маалуф.

Тя посочва, че „властите, които им отказват гражданство, ги лишават от редица основни права, включително правото на здравеопазване, образование и труд“. По думите ѝ това също така прави невъзможно бидуните да се превърнат в пълноправна част от динамичното кувейтско общество.

► Черните паспорти по член 17

Въпреки това още по-сериозен проблем възниква през юни 2024 г., когато Кувейт спира издаването и подновяването на документи по член 17. Това са временни документи за пътуване, които в миналото са позволявали на бедуните да напускат страната по хуманитарни причини - например за медицинско лечение или образование.

Снимка: iStock

Черните документи, които в продължение на години са предоставяни на бедуните, са известни като единствените паспорти в света, които не принадлежат на дадена националност. "Документите по член 17" в Кувейт изглеждат досущ като паспорт, но не предоставя кувейтско гражданство. 

Допреди 2024 г. този документ представляваше единственият начин на бедуните да патуват, но дори и тогава притежанието на паспорт не беше гарантирано. Обикновено правителството на Кувейт е издавало документи по член 17 само в специални случаи. Такива са религиозно поклонение ( Хадж - един отт основните стълба на исляма, който гласи, че всеки физически и финансово способен мюсюлманен трябва да извърши поне веднъж в живота си поклонение в свещения град Мека), служебни задачи или медицинско лечение зад граница. 

През годините са докладвани и случаи, в които черните паспорти на бедуните са били продавани търсят убежище в чужбина. Документът е необиметричен т.е. не съдържа биометричните данни за собственика си, като форма на лицето, цвят на очите, височина, отличителни белези, както и отпечатъци от пръстите и електронни данни за снимката на лицето или други данни, помагащи лицето да бъде идентифицирано със сигурност. Това означава, че при минаване на граничен контрол паспортът не може да се сканира подобно на нормалните такива. 

Валидността на документа е шест месеца. Министерството на вътрешните работи на Кувейт избира кой ще се сдобие с "черен паспорт", но дори и сдобиването с такъв не е гаранция за пътуване до дадена държава, тъй като не всички държави признават документа. Нова Зеландия категорично отказва да признае паспорта за визи или за влизане в страната. В много страни бедуните са принудени да преминават през продължителни ръчни проверки и процедури в посолствата.

Сафари, племена и реалност: По следите на дивата природа и древните култури в Намибия (ВИДЕО+СНИМКИ)

Някои новородени в Кувейт, които са към бедунската общност, не могат да получат акт за раждане, което означава, че "черният паспорт" е единственият документ за самоличност, който могат да получат. 

Така  през 2007 г. Кувейт издава над 15 000 паспорта по член 17 в рамките на една година. Днес обаче процедурата е почти напълно замразена, а МВР на Кувейт прави единствено редки хуманитарни изключения. При тези ограничени възможности за получаване на официален статут в страната част от бедуните започват да търсят алтернативни възможности за придобиване на гражданство в други държави.

Ситуацията създава предизвикателства и за компаниите, които извършват проверки на самоличността и произхода на клиенти.

При представители на общността могат да се появят документи и обстоятелства, които изглеждат необичайни при стандартна проверка - например обозначения за незаконен или нерегулярен имиграционен статут, документи, свързани с предполагаем произход от други държави като Ирак или Йордания, както и карти за пребиваване, използвани вместо стандартни национални документи за самоличност.

Продължителното изключване на бедуните от официалната финансова система също може да ги насочи към неформална или базирана на кеш икономическа дейност. От гледна точка на процедурите за проверка на клиенти това може да представлява допълнителен рисков фактор.

Същевременно проверките, свързани със статута на тази общност, могат да бъдат политически чувствителни. Кувейтските власти поддържат позицията, че част от членовете на общността прикриват друга националност, докато правозащитни активисти и организации от години оспорват подхода на властите.

► Бедуните в различните страни

Проблемът с липсата на гражданство не се ограничава само до Кувейт. Подобни общности съществуват и в други държави от Персийския залив.

В Обединените арабски емирства повечето хора без гражданство са концентрирани в северните емирства - Фуджейра, Рас ал-Хайма и Ум ал-Кайвайн. Част от тях се сблъскват с ограничения при намирането на работа и с неблагоприятни жилищни условия. Сред безгражданственото население има хора с различен произход, включително балучи, аджами и араби с корени от Иранския залив.

Законът за гражданството от 1972 г. предвижда възможност за гражданство за араби, които са живели в т.нар. Договорни държави преди 1925 г. На практика обаче много хора не успяват да докажат необходимия произход или продължително местоживеене. За част от лицата без друг паспорт властите са използвали необичайно решение - предоставяне на коморски паспорти по схема, свързана със споразумение между ОАЕ и Коморите.

Бедуини срещу друзи: Какво предизвика последните смъртоносни сблъсъци на религиозни групи в Сирия

В Саудитска Арабия бедуните не се считат за саудитски граждани и по правило не разполагат с всички права и привилегии на гражданите. Сред тях има и хора, на които гражданството е било отнето. Значителна част са с произход или семейни връзки с Йемен, Йордания и Сирия. Някои все пак имат достъп до образование, здравеопазване и определени категории работа.

В Иран хората без основни документи за самоличност са известни като „бедун-е шенаснаме“ - буквално „без акт за раждане/удостоверение за самоличност“. Най-голямата група се намира в провинция Систан и Белуджистан и е предимно от белуджки произход. По-малки общности има и в Хузестан и Кюрдистан.

Катар също има значителен проблем с безгражданството. Сред най-известните случаи е този на племето Ал-Гуфран, чиито членове са били лишавани от катарско гражданство, като някои са били и задържани.

Бахрейн, подобно на съседен Катар, също има население без гражданство. Сред засегнатите има и хора, свързвани с политическа опозиция и дисидентски движения.

Така явлението „бедун“ се оказва по-широко разпространено в региона, отколкото подсказва самият термин. В различните държави причините и мащабите се различават, но общият резултат е сходен - хора, които живеят поколения наред в дадена страна, без да притежават пълноценно признато гражданство.

Историята на бедуните остава един от най-дългогодишните нерешени проблеми, свързани с безгражданството в Близкия изток. За десетилетия цели семейства са останали без призната националност, а липсата на гражданство продължава да оказва влияние върху достъпа им до документи, образование, работа, пътуване и други основни права