ООН на 81: Войни, вето и разделение - може ли организацията да действа?

Две световни войни. Десетки милиони жертви. И едно обещание - човечеството никога повече да не допуска подобна катастрофа. От това обещание се ражда Организацията на обединените нации. За историята на Световната организация - сега от Боряна Петрова.

Осем десетилетия след раждането на ООН, светът отново е разтърсван от войни, а способността на организацията да ги предотвратява е поставена под въпрос. И това не е ново изпитание. Още през 1960 година генералният секретар Даг Хамаршелд е подложен на натиск от Съветския съюз да напусне поста си. Отказът му остава едно от най-известните изявления в историята на организацията.

България ще участва в конференция на ООН за изменението на климата с официална делегация и национален павилион

Историята на ООН

„Ако подам оставка в този труден и опасен момент, бих оставил организацията на произвола на съдбата. Нямам право да постъпя така, защото нося отговорност пред всички държави членки, за които организацията е от решаващо значение. Отговорност, която стои над всички други съображения“, казва Даг Хамаршелд - генерален секретар на ООН в периода 1953 - 1961.

ООН възниква след провала на Обществото на народите, което не успява да предотврати Втората световна война. През юни 1945 година представители на 50 държави подписват в Сан Франциско Устава на ООН. Той влиза в сила на 24 октомври - датата, която се смята за рождена на организацията. В навечерието на 81-вата си годишнина тя обединява 193 държави. Всяка има по един глас в Общото събрание, независимо от своята територия, население или икономическа мощ. Но какво всъщност може да направи ООН, когато мирът е застрашен?

„Нейната основна роля, залегнала в увода на Устава на ООН, е да спаси бъдещите поколения от разрушенията, страданията и смъртта, свързани с глобална война, като това се постига по няколко начина. Уставът на ООН създава редица международни механизми. Като, например, Международния съд, където държавите могат да решават по мирен път спорове помежду си“, споделя Дирк Друе, професор в университета МакГил и бивш служител на ООН.

Международният съд се намира в Хага и разглежда правни спорове между държави. ООН обаче има и Съвет за сигурност, който може да действа при заплаха за международния мир. Той включва 15 държави и може да налага санкции и да разрешава използването на сила при условията на Устава.

„Когато възникне конфликт, Съветът за сигурност може да предприеме редица мерки, за да насърчи или дори да принуди враждуващите страни да разрешат различията си. И те могат да включват икономически и оръжейни санкции, подкрепа на мирните процеси и дори разполагане на въоръжени миротворчески операции“, комнтира Друе.

Войните и способността на ООН да действа

Днес тези механизми са подложени на изпитание в няколко части на света. Сред най-острите конфликти е войната между САЩ и Иран, започнала с американски и израелски удари на 28 февруари. Техеран отвърна с атаки срещу Израел, американски бази и държави в Персийския залив. Военните действия засегнаха и Ормузкия проток, през който преди войната преминаваше около една пета от световния петрол и втечнен природен газ. Ограниченото корабоплаване предизвика колебания в цените, а генералният секретар Антониу Гутериш призова:

„Правата и свободите за корабоплаване през Ормузкия пролив трябва да се спазват, както е потвърдено в Резолюция 2817 на този Съвет. Призовавам страните - отворете пролива. Позволете на корабите да преминават. Без такси. Без дискриминация. Нека търговията се възобнови. Нека световната икономика си поеме дъх“, съветва Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН.

На фона на тези призиви Ню Йорк отново стана място за преговори. С посредничеството на Катар американският пратеник Стив Уиткоф и иранският външен министър Абас Арагчи проведоха разговори, но без да постигнат съществен напредък. Техеран постави условия за отварянето на пролива, а Вашингтон настоя за ограничения върху иранската ядрена програма. Междувременно Доналд Тръмп предупреди за нова ескалация срещу Иран, ако не бъде постигнато споразумение. Но преговорите под егидата на ООН не гарантират съгласие между воюващите страни.

„Когато става въпрос за справяне с подобни големи международни конфликти, ефективността на ООН зависи изцяло от това доколко държавите членки желаят тя да бъде ефективна. Когато има разногласия между ключовите участници, това става много по-трудно. И виждаме това днес в много от конфликтите, които се водят по света“, казва още Друе.

Правото на вето

Един от най-ясните примери е войната в Украйна. Повече от четири години след началото на пълномащабното руско нахлуване страната продължава да понася удари, а милиони хора остават разселени. Москва е и един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност. Това ѝ дава право на вето - възможността сама да блокира решения по съществени въпроси, дори когато останалите членове ги подкрепят.

„Нищо от това нямаше да се случи, ако Путин не беше започнал тази пълномащабна агресия, тази пълномащабна война“, това са думите на президента на Украйна Володимир Зеленски след началото на руската инвазия в страната.

Проблемът с правото на вето далеч не се изчерпва с Украйна.

Сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност, освен Русия са Съединените щати, Китай, Франция и Великобритания. Съставът му отразява разпределението на силите след Втората световна война.

Все повече държави настояват за промяна. Сред исканията са разширяване на постоянния състав и по-широко представителство на Африка. На сегашната сесия Турция отново призова за премахване на правото на вето. Русия подкрепи разширяването на Съвета, но настоя тази привилегия да бъде запазена. Така въпросът е не само кой има право да взема решения, но и кой може да попречи на останалите да действат.

„Хората наблюдават войните, които се водят днес, и многобройните пукнатини в международната система. Разбираемо е да стигнат до заключението, че ООН не е ефективна и няма реална сила. Но, както вече казах, ефективността на ООН при тези конфликти зависи изцяло от това доколко държавите членки искат тя да бъде ефективна“, обяснява Друе.

Хуманитарната роля

Политическите разногласия обаче не означават, че всички останали дейности на ООН спират. В Судан войната между съперничещи си военни сили принуди милиони хора да напуснат домовете си. В Газа разрушенията и хуманитарните нужди продължават да поставят под огромен натиск системата за международна помощ. В такива кризи на преден план излизат организациите, които осигуряват храна, медицинска помощ и защита на цивилното население. Сред тях са УНИЦЕФ, Световната здравна организация и други звена от системата на ООН.

„В същото време, в никакъв случай не бих твърдял, че ООН е безсилна. По целия свят виждаме провеждането на множество мащабни мироопазващи операции, в които се разгръщат хиляди въоръжени полицаи, войници и невъоръжени цивилни лица, за да помогнат за защитата на цивилното население“, категоричен е Друе.

Войните и изкуственият интелект - във фокуса на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН

Изкуственият интелект и дезинформацията

Към познатите конфликти се прибавят и заплахи, които светът на 1945 година не е могъл да предвиди. Изкуственият интелект вече променя икономиката, сигурността и начина, по който се водят войни. Развитието му обаче изпреварва възможностите на правителствата да създават общи правила.

„ООН наистина изпитва затруднения да бъде в крак с темпото на промените в тези области. Тъй като ООН, като орган за обсъждане, по своята същност работи въз основа на диалог и дискусионни процеси, които могат да отнемат време“, коментира професорът.

Предупрежденията засягат не само бъдещето на технологиите, но и сигурността на хората още днес. Пред Общото събрание Гутериш призова правителствата да поемат отговорност за контрола върху изкуствения интелект.

„Не можем да си позволим да пренебрегнем изразените опасения, особено от страна на онези, които са на предна линия в развитието на изкуствения интелект. Правителствата трябва да поемат отговорността си. Първостепенното задължение на всяко правителство е да защитава своите граждани - включително от заплахите, свързани с изкуствения интелект“, споделя Гутереш.

Една от новите заплахи е използването на технологии за разпространяване на дезинформация. Британският премиер Анди Бърнам обяви пред ООН създаването на национален център за информационна защита. Той ще противодейства на фалшиви новини, манипулирани изображения и видеозаписи, както и на чуждестранни информационни операции. Предизвикателството пред ООН е да насърчава международното сътрудничество в свят, в който технологиите изпреварват дипломатическите решения.

„ООН трябва да се реформира, за да подобри способността си да взаимодейства по-активно с новите технологии. Това включва нови видове професионални профили, нови видове експертиза и нови видове партньорства със секторите, които са в центъра на бързите промени“, съветва професор Друе.

Финансовите предизвикателства

Бъдещето на организацията зависи и от отношението на държавите, които имат най-голямо влияние върху нея. Съединените щати са сред основателите на ООН и остават най-големият финансов донор в редовния ѝ бюджет. Но Доналд Тръмп от години оспорва ролята на международните институции, когато според него те ограничават националните интереси на Вашингтон. Още през 2019 година, пред същото Общо събрание, той заяви:

„Бъдещето не принадлежи на глобалистите. Бъдещето принадлежи на патриотите. Бъдещето принадлежи на суверенни и независими нации, които защитават своите граждани, уважават съседите си и почитат различията, правещи всяка страна специална и уникална“, казва Доналд Тръмп през 2019 г.

След завръщането му в Белия дом Вашингтон съкрати финансирането за редица международни програми. Това засегна и дейността на ООН.

„Оттеглянето на Съединените щати от редица ключови механизми на ООН и по-специално съкращаването на финансирането за различни програми за помощ на ООН оказаха значително въздействие върху операциите на терен“, обяснява Друе.

През септември обаче САЩ преведоха 725 милиона долара за редовния бюджет и още 102 милиона за мироопазващи операции. Въпреки това задълженията на Вашингтон към редовния бюджет остават над 1 милиард долара. Финансовите проблеми принуждават ООН да ограничава разходите и да променя начина си на работа.

„Смятам обаче, че Съединените щати - подобно на много държави преди тях - се убеждават на практика, че съществуват множество въпроси на терен, при които ООН играе ключова роля, обслужваща американските интереси, свързани с международната стабилност“, коментира още Друе. 

В навечерието на своята 81-ва годишнина ООН е изправена пред сериозни предизвикателства - опазването на мира, защитата на хората във война и създаването на общи правила за променящия се свят. Уставът от 1945 година остава основата на международното сътрудничество, но решенията зависят от готовността на държавите да действат заедно.