„Непознатите земи”: По стъпките на непознатите етиопски племена

Те са пъстри, уникални, а някои – и изчезващи. В долината Омо живеят едни от най-атрактивните африкански племена.

Техните порядки са много далеч от приетите за цивилизацията. Но това няма никакво значение за главните герои в тази история. За разлика от модерното общество, техният свят е изпълнен с други теми и различни ценности. Живеят скромно, но задружно. Вярват в различни богове, но делят общи земи.

Репортерът Михаела Карабельова и Explorers Club Bulgaria тръгнаха по техните стъпки, а те ги приеха с усмивка и ги допуснаха на своята територия.

Южна Етиопия е дом на някои от най-древните африкански племена. В страната има над 84 различни етнически групи, но долината Омо е много специална и е дом на над 18 племена, обяснява местният екскурзовод Ален Найро.

За тях се носят легенди, че са магьосници със странни обичаи и понякога агресивни. Факт е, че живеят изолирано и вярват в божества, но истината за мурсите в наши дни е коренно различна.

Първата среща с жените от племето е стряскаща, но само за зрителите, казва 24-годишната Нарори.

„Непознатите земи": Етиопия - земята на древните чудеса и свещените църкви

„Използваме тези панички за красота, а също така и да покажем, че вече сме омъжени. Разширяването на устните отнема много време. Обикновено се прави прорез в устната, когато момичето е на 15. Слага се зърно, след това всеки ден то трябва да е по-голямо и по-голямо. Отнема години, за да се разшири”, разказва Нарори.

Обикновено малките са за ушите, а големите — за устата. Колкото по-голяма плочка има жената, толкова по-красива и по-ценена е тя.

„Има и друга версия, че това е започнало по време на колонизацията в Африка, когато хора били изпращани в Европа. Жените умишлено се загрозявали, режейки устните и ушите си, за да останат тук”, обяснява местният екскурзовод.

Те ловуват всеки ден и пазят семействата си от нападения на животни, но истината е, че са мирни хора и много гостоприемни. Селищата на мурсите винаги са отворени за всеки гост. Трябва да опитате това, което ви предложат, и ще усетите голямата им любов и гостоприемство, разказват още местните.

Според жените мурси болката и тежестта на глинените дискове си заслужават. Гласът им става по-мек, а плочката допринася за грациозна походка.

Косите си украсяват с топчета от червена почва и различни видове масла.

Шала разказва, че за племето Каро красотата е закон, а усмивката — начин на живот.

Често ги наричат най-дръзкото племе в Етиопия. Доказателство за това са уникалните рисунки, които изписват по телата си.

„Жените и мъжете си правят специални рисунки върху тялото. Те се правят от различни смеси и тебешир, а понякога се добавя и олио за готвене”, обяснява местният екскурзовод.

Украшение на главата на мъж показва, че е убил животно от така наречената голяма петорка като например слон. Това го прави герой в общността.

По пътя към следващата племенна територия екипът ни попада на неочаквана приятна среща — с децата на племето Банна. За секунди няколко момчета застават на пътя, балансирайки умело на дървени кокили - поразителна гледка в пустошта. Това е дълбоко вградена култура, а днес — изкуство, което има място на редица фестивали.

Племето Дорзе са пъстрите тъкачи на Етиопия. Тъкането тук е работа само за мъже. Смята се за тежък труд и затова жените не го практикуват.

В селището ни посрещат с песен и бананова храна. Нарича се още „спешна храна“, когато няма друго за ядене — това е спасението. Листата ферментират и от тях се прави нещо като тесто.

Къщите във формата на слон са тяхната емблема.

В миналото по тези земи е имало слонове. Когато някой от племето е успявал да убие слон, го наричали „удуга“, което означава крал или вожд.

„Тези къщи издържат от 60 до 100 години, в зависимост от това дали има термити. Когато се появят термити, къщите се разглобяват и се преместват. Те са високи около 10–15 метра, в зависимост от семейството. А през студените нощи животните се прибират вътре, за да е по-топло”, обяснява проф. Климент Найденов от Explorers Club Bulgaria, декан на ГГФ-СУ.

На смрачаване отново отиваме на гости — в дома на семейство от племето Хамар. Още с влизането ни показват вечерята — коза. Разфасоват я пред очите ни и я приготвят пред нас.

На сутринта хората Хамар ни показват още - традицията за възмъжаване на младото момче, което ще стане мъж. То ще прескача бикове — или по-скоро ще ходи по тях. Това е обичаят, с който става мъж.

Тайната на хората Хамар ни разкрива Телеон. Прескачането на бикове е предшествано от друг ритуал, който за много общества е неприемлив, но за тях е традиция — жените, близки до момчето, се бичуват с пръчки. Това е част от културата. Вярва се, че носи късмет и добър живот.

Тук моногамията не е задължителна. 

Пътят ни продължава с лодка по мътните води на река Омо. И скоро стигаме до племето Десанеч — хората от делтата. За жените тук мъжката работа не е чужда. Те строят къщите си сами — от дърво и ламарина. Отнема им около 4–5 часа. Косите и украшенията им показват семейното им положение и възраст.

И недалеч от тук отиваме на място, където не красотата, а сигурността са водещи. Добре дошли при племето Консо. То е добре известно с начина си на укрепване на своите селища. Всяко село е добре оградено от каменни стени.

Именно заради уникалното ограждане на своите селища, племето е част от културното наследство на ЮНЕСКО.

„Тук, за разлика от други племена, бракът не се урежда от семейството, а се урежда от приятелите. Местните могат да имат по няколко жени. Кога се избира втората жена? В два случая и винаги с позволението на първата: когато първата стане баба или когато не могат да имат момче”, обяснява доц. Найденов.

Хората Консо имат и невиждани традиции. „Имаме 9 различни клана. Всеки клан си има свой вожд. Когато този вожд умре, хората от племето го мумифицират. След което поставят тялото в специална къща и там стои 9 години, 9 месеца и 9 дни, 9 часа и 9 секунди. Едва след това правим голяма церемония и едва тогава тялото се погребва”, обясняват местните.

И така, при тях често има по много — и жени, и деца. Не ги интересува какво мисли модерният свят, защото казват, че в техния се чувстват щастливи. Нямат интерес към цивилизацията, защото душите им не могат да избягат от племенните традиции.

Въпреки това, в наши дни стотици хора от тези племена избират живот в големия град, но сърцата им остават близо до водите на река Омо. Затова и местните казват: можеш да си тръгнеш от долината, но не и да я забравиш.

Повече гледайте във видеото.