„Темата на NOVA”: Тайно общество 2

В първата част на разследването ви разказахме историите на хора, които твърдят, че са станали жертва на общността „Когиталност“. Попаднали на нейни видеа в интернет, посещавали семинари и духовната академия, а впоследствие – след настоятелни покани – купували къщи в близост до лидера на общността, за да станат част от създаваното от него общество.

Обещанията били за духовно развитие, личностно израстване и разрешаване на житейските им проблеми. Вместо това, според разказите им, си тръгнали с тежки финансови загуби и сериозни психически травми.

Албена Рашкова разказва, че вече две години се лекува след преживяното. По думите ѝ познава и други семейства, които са в същото положение. Тя споделя, че в най-тежкия момент дори е имала мисли за самоубийство, а за да се откъснат от общността, със семейството ѝ дарили къщата си и напуснали.

Друг потърпевш описва лидера на общността като човек, който се представял за всезнаещ и се възприемал почти като бог. Семейството му също купило къща в селото, за да бъде по-близо до него.

Мъж разказва, че научил за общността, след като съпругата му, без негово знание, купила къща там, докато била бременна. Когато започнал да изразява съмнения и заявил, че организацията му прилича на секта и ще подаде сигнал, срещу него била издадена заповед за защита от домашно насилие. Той бил принуден да напусне семейния дом.

„Темата на NOVA”: Тайно общество

Под прикритие присъствахме и на семинарите на общността. След излъчването на първата част в NOVA постъпиха още сигнали от хора, които твърдят, че са преживели сходни ситуации.

Според психиатъра д-р Цветеслава Гълъбова социалните мрежи, подкастите и популярните личности често създават усещане за достоверност. Хората, които преживяват тежък житейски период, са по-лесно податливи на подобни внушения и са готови да повярват на всеки, който обещава решение на проблемите им.

Кристиян и съпругата му попадат в общността, след като детето им се разболява тежко. След безуспешно лечение в България и чужбина те приемат обещанието, че момчето ще бъде излекувано. По думите им лидерът им заявил, че може да „изкара токсините“ от тялото на детето и че ако не реагират бързо, то ще почине.

Семейството купува къща край кампуса на общността. Скоро след това започват искания за още средства, предложения за общ бизнес и опити да бъдат откъснати от близките си.

Кристиян разказва, че бил убеждаван да тегли заем, за да финансира общи проекти. След отказа му отношението към него рязко се променило, а членовете на общността започнали да се държат грубо и унизително. Според него финансовата изгода не е единствената цел. Той вярва, че лидерът изпитва удовлетворение от това да контролира хората и да се възползва от тяхната болка.

Подобна история разказват и Златина и съпругът ѝ Александър. След няколко семинара те теглят кредити, купуват къща, започват ремонт и инвестират в общ бизнес. По думите им голяма част от спестяванията им изчезват, а междувременно започват опити двамата да бъдат противопоставени един на друг. Златина признава, че постепенно започнала безусловно да изпълнява всичко, което ѝ се казва, и дори била поставена пред избор между съпруга си и общността. След като Александър успява с помощта на близки да я изведе оттам, тя дълго време остава в тежко психическо състояние.

Д-р Цветеслава Гълъбова предупреждава, че последствията от подобни преживявания често са далеч по-тежки от финансовите загуби. Сред тях са депресии, чувство за вина, загуба на самочувствие, мисли за самоубийство и трайна психическа травма.

Според нея най-лесно жертви стават хора, преживяващи тежки житейски събития – загуба на близък, заболяване на дете, семейни проблеми или финансови затруднения. В подобни моменти човек е психически изтощен, критичното му мислене отслабва и той по-лесно се доверява на човек, който обещава бързо решение.

Жителите на селото също изразяват притеснения. Според местния жител Христо много хора купуват къщи, а впоследствие ги изоставят или продават на безценица. По думите му лидерът се възползва именно от хора в тежки житейски ситуации.

Д-р Гълъбова смята, че поведението му носи характеристики на нарцистично личностно разстройство – силна потребност от възхищение, контрол и одобрение, съчетана със стремеж към финансови ресурси и влияние върху голям брой хора.

Потърсихме отново лидера на общността за коментар, но той отказа да разговаря с екипа ни.

Според психиатрите в България съществува благоприятна среда за възникването на подобни общности. Причината е високата тревожност в обществото, отслабеното критично мислене и стремежът на хората към бързи решения на сложни житейски проблеми.

Малко след излъчването на първата част на разследването в селото се е заселило още едно младо семейство, съобщава кметът. След репортажа ни служители на ДАНС са разговаряли с местната власт. От агенцията отказаха информация дали е започнала проверка.

От Районната прокуратура в Стара Загора съобщиха, че през 2024 г. е била извършена проверка по сигнал на Албена Рашкова за дарената къща на лидера на общността. Не са били събрани достатъчно доказателства за измама или принуда и проверката е прекратена. След излъчването на разследването Териториална дирекция „Национална сигурност“ е изпратила нов сигнал до прокуратурата.

Според държавното обвинение не са установени нови факти и обстоятелства, поради което отново е отказано образуване на досъдебно производство.

Повече гледайте във видеото.