„Здраве без риск“: Как да разпознаваме опасни продукти?

Над 2 милиона българи рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да изберат лекарство или хранителна добавка, рекламирани като полезни за здравето. Това показват данни на социологическа агенция „Тренд“.

Близо четирима от десет българи - 39% - рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да използват лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето. Данните показват ясно разминаване между осъзнаването на риска и реалното поведение. 89% от анкетираните смятат, че покупката на лекарствени продукти, хранителни добавки и други продукти за здравето от непознати сайтове или чрез социалните мрежи крие риск. В същото време 39% признават, че са купували подобен продукт, без да проверят кой е неговият производител.

„Два милиона българи са използвали продукт, рекламиран като полезен за здравето. А на въпрос колко често се консултирате с лекар или фармацевт преди употребата на лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето, 16% отговарят, че никога не се консултират. Това означава 800 000 българи“, съобщи Димитър Ганев от социологическата агенция „Тренд“.

Снимка: Healthcare Magazine

На фона на тревожните резултати здравни специалисти започват кампанията „Здраве без риск“. Целта е хората да бъдат по-добре информирани как да разпознават надеждните продукти и да се предпазват от потенциално опасни предложения, особено в интернет.

„Здраве без риск“ е инициатива на Healthcare Magazine за превенция на риска от употребата на нерегламентирани лекарствени продукти, подвеждащо рекламирани хранителни добавки и вземането на решения за здравето под влияние на недостоверна информация.

Срещу измамите с лекарства: Как да разпознаем фалшивите обяви за медикаменти в интернет

В официалното откриване на кампанията участваха зам.-министърът на здравеопазването д-р Николай Вълов, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата маг.-фарм. Богдан Кирилов, председателят на УС на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов, представители на институциите, медицинската и фармацевтичната общност и медиите.

Снимка: Healthcare Magazine

Експертите предупреждават, че рискът нараства и заради развитието на изкуствения интелект, който позволява създаването на все по-убедителни реклами и послания за продукти със съмнителен произход или ефект.

„Здраве без риск“ поставя във фокуса един все по-видим проблем – продукти с неясен произход, нерегламентирана онлайн търговия, хранителни добавки, на които се приписват лечебни свойства, и здравни твърдения, които достигат до хората през интернет и социалните мрежи и влияят върху избора им. Основната цел е хората да разпознават риска, да проверяват какво приемат и откъде идва и да се доверяват на медицинската експертиза и достоверните източници.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов посочи, че лекарите все по-често се сблъскват с пациенти, които сами са започнали различни терапии, без предварително да потърсят медицински съвет. „Всеки ден чувам за какви ли не чудесии. Пациентите се лекуват с какво ли не“, коментира той.

По думите му по-сериозният проблем възниква, когато самолечението забави търсенето на професионална помощ. „По-страшният вариант е, че когато пациентите са започнали някакъв вид, в кавички според тях, терапия, те идват при лекаря по-късно“, предупреди Брънзалов.

Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов напомни, че лекарствените продукти, които се отпускат с лекарско предписание, не могат законно да бъдат продавани онлайн.

Контролът върху подобни продажби вече е довел и до конкретни случаи. Кирилов съобщи, че в края на август при съвместна работа с ГДБОП е било установено лице, което е предлагало пептидни продукти в интернет.

Снимка: Healthcare Magazine

Бум на незаконното предлагане на препарати за отслабване онлайн

Специалистите съветват потребителите да бъдат особено внимателни към продукти, представяни като бързо или универсално решение на здравословни проблеми, и да проверяват информацията с лекар или фармацевт. „Не купувайте обещание за здраве. Много лесно се търгува с надежда, а ние искаме да спрем търговията с надежда“, заяви организаторът на кампанията „Здраве без риск“ Десислава Власакиева.

Снимка: Healthcare Magazine

36% са правили покупка под влияние на реклама, интернет публикация или препоръка в социалните мрежи. В същото време медицинските специалисти остават сред основните източници на доверие. 63% от анкетираните посочват лекаря, а 47% - фармацевта сред източниците с най-голямо влияние върху решенията им за здравето.

Мащабът на проблема се вижда и в контролната дейност на Изпълнителната агенция по лекарствата. Само от началото на 2026 г. ИАЛ е извършила над 450 проверки в лекарствоснабдителната мрежа. При 7 съвместни проверки с други компетентни институции са установени над 10 000 опаковки лекарствени продукти, неразрешени за употреба в България.

Извършени са и 57 проверки на съдържанието на интернет сайтове, при които са установени над 20 онлайн платформи, чрез които незаконно се предлагат лекарствени продукти – пептиди. До момента през 2026 г. ИАЛ е изпратила до ГДБОП 15 преписки, съдържащи документи за извършени контролни покупки.