Атаки срещу кораби в Черно море: Какви са рисковете за България

Мащабна спасителна операция се провежда в Черно море след атаки с дронове срещу търговски кораби в района източно от нос Свети Атанас и град Бяла. В центъра на акцията се оказа плаващият под български флаг ро-ро/пътнически ферибот, който е бил пренасочен, за да окаже помощ на бедстващи моряци. Темата коментираха в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS създателят на Софийския форум по сигурността и бивш заместник-министър на отбраната Йордан Божилов и бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

Според Божилов към момента информацията за случилото се е недостатъчна и на места - противоречива. По думите му има данни, че двата кораба са се сблъскали, в резултат на което единият е потънал. Друга информация сочи, че плавателните съдове са били атакувани с дронове. „Удар с дронове е директно нападение, а другото е инцидент“, посочи Божилов.

Той отбеляза, че през последните дни се засилват атаките с въздушни дронове срещу кораби, които превозват зърно и други продукти от украински пристанища. „Войната се ожесточава и лошото е, че вече навлиза в румънски и български води“, коментира Божилов.

Милен Керемедчиев уточни, че атаката не е извършена в териториалните води на България, а в изключителната икономическа зона на страната. Той обясни, че териториалните води са част от територията на държавата, докато изключителната икономическа зона дава определени права за използване на природните ресурси и защита на икономическите ѝ интереси.

Дронове атакуваха търговски кораби край България, тече мащабна спасителна операция

По думите му Русия за пореден път предприема действия, които засягат гражданската инфраструктура и търговското корабоплаване. Керемедчиев посочи, че вече има и дрейфуващ кораб, чийто екипаж е напуснал плавателния съд. По думите му той се намира в близост до българските териториални води, на около 40 морски мили от Шабла.

Според Божилов на първо място стои въпросът за сигурността на корабоплаването. „Ние няма какво много да направим, особено ако ударите са в икономическата ни зона. Там само можем да оказваме помощ“, посочи той.

По думите му трябва да се анализират и последиците за корабоплаването, екологията и цялостната сигурност в Черно море.

Керемедчиев предупреди, че кризата може да окаже сериозно влияние върху търговските пътища на България и да постави допълнително натоварване върху спасителните екипи и системата за реакция при морски аварии. Според него рискът от подобни инциденти ще продължи да се увеличава.

Йордан Божилов очерта няколко възможни направления за реакция. Според него трябва да бъдат създадени механизми за съвместни действия при подобни ситуации и да се подобри координацията между България и Румъния. По думите му е необходимо към разговорите да бъдат привлечени Европейският съюз и НАТО. „Възможно е да поискаме допълнителни консултации за това какво трябва да се направи в Черно море, защото корабоплаването наистина ще бъде засегнато“, заяви Божилов.

⇒ Експерт: Действията на Русия са тест за готовността на НАТО

Според експерта по сигурност и съпредседател на Атлантическия съвет на България доц. Момчил Дойчев тези атаки са част от руската хибридна война, целяща да ескалира напрежението в Черноморския регион, особено в България и Румъния.

„Русия се старае по някакъв начин да въвлече повече страни в този конфликт, показвайки своята сила. Това се вижда по всякакъв начин в атаките в самата Украйна, особено против цивилната инфраструктура“, коментира той в ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Според доц. Дойчев действията на Руската федерация са изпитание за готовността на НАТО. „Тя просто тества във всеки момент доколко готовността на НАТО да задейства член 5 е възможна и докъде може да стигне в тези хибридни, агресивни действия“, посочи експертът.

Той обърна специално внимание на разликата между инцидент в изключителната икономическа зона и такъв в териториалните води на страната ни. „В териториалните води на страни от НАТО, ако се случи такъв инцидент, действително това показва следваща степен на ескалация на напрежението“, обясни доц. Дойчев. Той подчерта, че Алиансът вероятно ще реагира спокойно, като първо ще изчака да се изяснят всички данни за случая.

„Това няма да накара НАТО да се откаже от помощта, която оказва и ще оказва на Украйна“, категоричен бе експертът. По думите му обаче, всяка по-нататъшна ескалация, особено в териториални води, би предизвикала „много по-сериозен отговор от страна на НАТО“.

⇒ Полк. Иван Миланов: България няма изградена цялостна система за защита от дронове

„Въпросът вече не е дали заплахата от дронове е реална, а дали България има готовност да я открие навреме и да реагира адекватно. Към момента отговорът е „не“". Това заяви вицепрезидентът на Международната асоциация за борба с дроновете и бивш ръководител на дирекция „НАТО“ в Министерството на отбраната полковник Иван Миланов в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

По думите му България не разполага с цялостна система за противодействие на дронове. Той подчерта, че не е достатъчно държавата да разполага само с отделни средства за откриване или поразяване. „Ние нямаме система. Не може един компонент да функционира без другия. Ако имаме средства за поразяване, но не можем да открием целта, те са безполезни“, обясни Миланов.

Експертът уточни, че страната ни вече е закупила две антидрон системи, но те са предназначени основно за защита на конкретни обекти. „Те могат да работят на определен периметър, но без останалите компоненти не ни вършат работа“, посочи той.

Според него преди закупуването на нови комплекси трябва да бъде направена цялостна оценка на заплахата и риска. Трябва да се установи откъде може да дойде заплахата, по какъв начин, какви са особеностите на различните райони и какво време за реакция е необходимо. „Необходими са звукови сензори, наблюдение, радари и много други средства за откриване. Времето за реакция в различните направления е различно“, обясни полковникът.

Той подчерта, че всички тези компоненти трябва да работят като един механизъм – от откриването на дрона, през неговата идентификация и вземането на решение, до евентуалното му неутрализиране.

По отношение на конкретния случай с дроновете в района на Черно море Миланов заяви, че на този етап няма достатъчно информация за вида и характеристиките на безпилотните апарати. Според него именно това трябва да бъде изяснено, за да се установи дали наличните средства на България биха могли да ги открият навреме.

⇒ Ангел Найденов: Русия се опитва да пресече износа на украинско зърно

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов също коментира случая в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS, като подчерта, че атаките срещу плавателни съдове не са прецедент, а част от ясна стратегия. Найденов припомни, че подобни инциденти зачестяват, като само за периода от 21 юли до 28 септември миналата година са регистрирани 156 атаки срещу търговски кораби в украински и руски води. За същия период са отчетени и 139 атаки срещу пристанища и пристанищни съоръжения. По думите му това са ясни „опити за пресичане на износа на украинско зърно”.

Бившият военен министър обясни детайлно и юридическата разлика между морските зони. Той уточни, че териториалното море обхваща 12 морски мили и е част от суверенитета на държавата, докато изключителната икономическа зона се простира до 200 морски мили и в нея важи правото на свободно корабоплаване. Найденов бе категоричен, че всяко евентуално нападение в териториалните води „би следвало да се възприема и като атака срещу територията и срещу съответната държава”.

Според него на този етап Алиансът ще реагира спокойно и ще изчака категорични данни за инцидента. Експертът припомни, че вече са предприети мерки за сигурност – формирана е съвместна противоминна групировка между България, Турция и Румъния и работи Център за ситуационна осведоменост. Той обаче предупреди за технологичния напредък на оръжията, посочвайки, че съвременните реактивни дронове вече имат обхват от над 600 километра и могат да поразяват цели далеч извън основната територия на конфликта

Повече гледайте във видеата.