Една впечатляваща история, превърнала се в символ на куража и човечността

Историята помни мащабните събития, променили съдбата на империи, кралства, на огромни държави, превърнали се в символ на експанзията. Помни и имената на императори, крале, на държавни ръководители, които с делата си са очертавали нови граници и решавали съдбите на милиони хора по света. Но историята помни и героите. За някои са изписани хиляди страници, имената им са се превърнали в символ на смелост, борбен дух и всеотдайност. Но сред страниците и старите фотографии има и едни други герои, за които светът научава късно - тихите герои, които със същата страст и всеотдайност рискуват собствения си живот, за да спасят другите. И точно такъв е сър Никълъс Уинтън, наречен още "британския Шиндлер". 

Кой обаче е този мълчалив герой и как светът научава за неговото бекрайно човеколюбиво дело.

Никълъс Джордж Уинтън е роден на 19 май 1909 г. в Лондон в семейство от немско-еврейски произход, емигрирали във Великобритания. Първоначално името му е Вертхайм, но семейството му решава да го запише като Уинтън като английска версия на фамилията, за да се интегрира по-добре в британското общество. Родителите на Никълъс са добре образовани. Той е възпитаник на училище "Сноу" и развива интерес към фехтовката. По-късно дори става член на британския олимпийски отбор по фехтовка.

Тихите герои: Мистериозният младеж с червена бандана, който загина на 11 септември, за да спаси други (ВИДЕО+СНИМКИ)

След като завършва училище, Никълъс се насочва към кариера в банковото дело. Учи в Германия, а след това работи в Лондон. Работата му в сферата на финансите му дава ценен международен опит. Той обаче е и дълбоко ангажиран с хуманитарни каузи. Към края на 30-те години на миналия век младият мъж все повече проявява загриженост заради възхода на фашизма в Европа, особено заради преследването на еврейските общности под земите под нацисткото управление.

Спасителна мисия в Прага

Никълъс работи като борсов посредник. През декември 1938 г. той планира ски почивка в Чехословакия, когато приятелят му Мартин Блейк - британски хуманитарен работник, го кани да посети Прага. Блейк е представител на Британския комитет за бежанците от Чехословакия, създаден през октомври 1938 г. По време на пътуването Уинтън посещава бежански лагери, пълни с хора, прогонени от нацисткия режим, сред които евреи и политически противници. Той вижда лошите условия, в които живеят еврейските семейства и бежанците, принудени да напуснат окупираната от Германия Судетската област.

Убеден, че нацистката експанзия ще обхване и други части на региона, и разтревожен от насилието срещу еврейското население на Германия и Австрия по време на ноемврийските погроми, известни още като „Кристалната нощ“, Уинтън решава да действа. Той вече е чул за Kindertransport – операция на еврейски организации във Великобритания за спасяването на германски и австрийски еврейски деца от нацисткия режим. По подобие на тази инициатива той събира малка група хора с цел да спаси деца от Чехословакия и да ги евакуира.

Работейки от хотелска стая в Прага, Уинтън организира неофициална спасителна операция, като се свързва с британски служители. Той осигурява разрешителни за влизане и урежда приемни домове за деца във Великобритания. Информацията за готвената операция бързо се разпространява. Броят на заявленията от родители и настойници, които искат да спасят децата от нацисткото преследване, рязко нараства. Хора се редят на опашки, за да се опитат да осигурят безопасно отпътуване на децата си.

След като приема заявленията, Уинтън се връща в Лондон, за да организира операцията оттам. Необходимо е да бъдат намерени приемни семейства, както и да се съберат средства за транспортирането на децата. Освен това за всяко дете е необходима гаранция от 50 британски лири. Успоредно с тези свои усилия, Уинтън продължава да работи и като борсов посредник. Той убеждава Министерството на вътрешните работи да издаде визи и лично лобира за финансовите гаранции от 50 паунда на дете. Също така работи в тясно сътрудничество с Движението на децата бежанци и координира транспорта с влак през нацистка Германия до Холандия, където лодки превозват децата на сигурно място в Англия.

Първата група деца напуска Прага и пристига в Лондон със самолет на 14 март 1939 г. След нея, между март и август 1939 г., от Прага потеглят още седем влака, които преминавят през Германия, прекосяват Ламанша и достигат до Великобритания. Последният влак, превозващ още 250 деца, трябвало да тръгне на 1 септември 1939 г. – денят, в който избухва войната, но е спрян от германското нахлуване в Полша. За съжаление, за повечето от тези деца никога повече няма вест.

Никълъс УинтънСнимка: Getty Images, сър Никълъс Уинтън пред един от влаковете, с които са превозвани децата от Чехословакия

Много от децата, достигнали безопасно място във Великобритания, никога повече няма да видят родителите си или други свои близки. Те стават жертва на нацисткия режим. Никълъс Уинтън обаче успява да спаси от сигурна смърт 699 деца. Те растат, продължават живота си, създават семейства, без дори да знаят кой е техният спасител. И така минават години наред. 

"Това е живот!"

В продължение на близо 50 години Никълъс изобщо не говори за геройството, което е извършил. Едва през 1988 г. забележителната му история излиза наяве. Докато разчиства тавана, той открива албума, пълен с имена, снимки и документи, свързани с децата, които е спасил. Албумът е предаден на историчката Елизабет Максуел, която проучва Холокоста. Нейният съпруг Робърт Максуел, който е издател на вестник, прави така, че историята да привлече общественото внимание. А тази впечатляваща история е подета от журналиста Естер Ранцен. Тя кани Никълъс в своето предаване, което се излъчва по "Би Би Си" - "Това е животът" на 28 февруари 1988 г. Никълъс Уинтън дори не предполага какво ще се случи. За щастие, кадрите от този специален момент са запазени.

Ето какво се случва по време на самото предаване. Водещата започва да разказва историята за  699 деца, които са спасени в навечерието на Втората световна война от британския борсов агент Никълъс Уинтън. След това показва неговия албум със снимки и данни за децата, както и работата, свързана с благородното дело. Сър Никълъс пише в албума си: „Бях разочарован, че не можех да спася повече. Толкова много животи можеха да бъдат спасени, ако хората осъзнаваха колко е спешно това”.

След това водещата представя едно от спасените деца – вече голям мъж. После насочва вниманието към друго дете – Вера, която не знаела от кого е спасена. Водещата споделя, че са казали на Вера кой е нейният ангел-хранител, а тя отговорила: „Опитах да открия кой е направил това за нас, но не успях. Бих искала да се срещна с Никълъс Уинтнън, за да му благодаря, че ни е спасил. Ако не е бил той, ние нямаше да сме тук днес”. Водещата представя Вера и казва: „Бих искала да знаеш, че седиш точно до Никълъс Уинтън”. Следва емоционалната среща – Вера прегръща Никълъс, а той се просълзява. В залата настъпва тишина, последвана от аплодисменти. Вера благодари на своя спасител, докато го държи за ръка.

Но историята не приключва и тук. Водещата показва снимката на още едно момче, спасено от смелия мъж. А разказът на момчето е безкрайно тъжен, подобен на разказа за стотици хиляди: „Не знаех как е организирано моето спасяване. Нямах никаква идея, когато напуснах родителите си на гарата в Прага, че няма никога повече да ги видя. Моят по-голям брат трябваше да пристигне през септември. Но избухна войната и никога повече не видях и него, и родителите ми. Надявах се, че са оцелели, но те са били убити в газова камера в концентрационен лагер. Винаги съм се чудел кой е организирал моето спасяване. Бих искал да го срещна и да му благодаря, че е спасил всички нас”. Това е Ханс. Той също се оказва част от публиката в залата. Ханс седи до Вера. Следва още едно емоционално запознанство.

Милена и нейната сестра бягат с помощта на Никълъс. Тогава малкото момиче е едва на девет години. Тя споделя пред „Би Би Си”: „За мен ще бъде чест да се срещна с Никълъс, да му благодаря”. Тя също се оказва в залата и дори носи своите документи, когато пристигнала във Великобритания. Милена седи от другата страна на Никълъс, който видимо е много развълнуван. Тя хваща за ръка мъжа и казва: „Моята майка гледа тази вечер. Тя е на 84 години и също е спасена във Великобритания”. Никълъс е без думи и бърше скромно сълзите си.

Той е поканен отново в предаването на 3 юли. Естер се обръща към публиката дали в залата има още някой, който дължи живота си на Уинтън. В този момент десетки от присъстващите се изправят пред очите на своя спасител. „Благодаря Ви много”, казва водещата на Уинтън, а публиката аплодира бурно смелия британец, който отново бърше сълзите си, но с голяма усмивка на лице.

През годините Никълъс поддържа връзка със "своите" деца, а историята се разпрострянава като пример за куража и човечността в едни от най-трудните времена в съвременната история.

Признанието за невероятната смелост и високия морал

През годините Никълъс Уинтън получава множество награди за своята дейност. Той се превръща с международен символ на морала и смелостта. През 2003 г. е посветен в рицарство от кралица Елизабет II. През 2014 г., когато е на 105-годишна възраст, е награден с Ордена на Белия лъв. Това е най-високото отличие на Чешката република.

Но наградите и признанията никога не са изглеждали особено важни за този необикновен и скромен човек, който поставял на първо място това да постъпи по правилния начин, когато някой има нужда от помощ. През годините той продълава да се застъпва за хуманитарни действия и често казва: „Ако нещо не е фундаментално невъзможно, тогава трябва да има начин да се направи“.

Сър Никълъс Унитън умира на 1 юли 2015 г. на 106 години, оставяйки след себе си изключително наследство от състрадание, решителност и смирение.

Дъщеря му Барбара Уинтън пише в биографията му: „Желанието на баща ми беше биографията му да не насърчава преклонението пред герои или непрекъснатото връщане към историята, а да вдъхнови хората и да осъзнаят, че и те могат да постъпват етично и да променят положително живота на другите – в която и област да се чувстват силно ангажирани, независимо дали става дума за международни кризи, или за нещо по-близо до дома, в собствената им общност“.

Никълъс УинтънСнимка: Getty Images

Лорд Дъбс - едно от децата, спасени от Уинтън, заявява в знак на почит: „Неговото наследство е, че когато има нужда да направиш нещо за своите ближни, трябва да го направиш“.

Сър Никълъс Уинтън отказва да бъде просто наблюдател на насилието и терора и решава, че не може да стои безучастен. Със своята безгранично смела постъпка той спясява стотици деца, които имат свои синове и дъщери, свои внуци. Наследството на сър Уитън е наистина огромно - толкова спасени животи и толкова нови, появили се точно благодерине на него, толкова много любов и признателност.

Никълъс УинтънСнимка: Getty Images

Сър Никълъс Уинтън и до днес остава една от най-вдъхновяващите личности в съвременната история.

Неговият живот е разказан и във филма на режисьора Джеймс Хоус "Един живот". Главната роля е поверена на един от легендите в киното - сър Антъни Хопкинс.

Източник: Holocost museum, nicholaswinton.org, nicholaswinton.com

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking