Провали се извънредното заседание на парламента заради помилването на Огнян Атанасов

И вторият опит на Народното събрание да изслуша представители на институциите за помилването на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар, завърши с провал. Извънредното заседание не се състоя заради липса на кворум, след като от управляващите се регистрираха само 21 народни представители, а гласовете на опозицията не достигнаха за започване на парламентарната работа.

Това предизвика остър политически сблъсък. Опозицията обвини управляващите, че умишлено възпрепятстват изясняването на обстоятелствата около помилването, докато от „Прогресивна България“ определиха действията на политическите си опоненти като опит за предизборна агитация.

Парламентът се събира извънредно заради помилването на Огнян Атанасов

Парламентът трябваше да заседава извънредно въпреки двуседмичната ваканция, която депутатите си гласуваха заради предстоящите избори.

Искането за извънредната сесия беше внесено от „Продължаваме Промяната“ с подкрепата на „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС. Предвиждаше се депутатите да изслушат представители на затворническата администрация, медицински специалисти и ръководители на службите за сигурност във връзка с обстоятелствата около помилването на Атанасов през 2022 г.

След неуспешния опит за провеждане на заседанието от „Продължаваме Промяната“ обявиха, че отново са събрали необходимите подписи за свикването на трета извънредна парламентарна сесия по същата тема.

„За втора седмица „Прогресивна България“ не се явяват, провалят кворума на заседанието. Смятате ли, че е нормално да не се явявате на работа, за да скриете тази информация от българските граждани?“, попита председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев.

Подкрепа за извънредна работа на парламента изразиха и от „Демократична България“. От формацията настояват за отделно изслушване във връзка с палежа на антените на „Старлинк“.

Божидар Божанов отправи остри критики към президента Илияна Йотова, като заяви, че случаят с Огнян Атанасов не е единственият, който поражда въпроси около решенията за помилване.

„След случая с Петричкия Ескобар се оказа, че има още един случай. Това е човек, за който има информация, че реже уши. И Йотова в ролята си на опасен рецидивист помилва многократно такива хора“, заяви Божанов.

Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов обвини опозицията, че използва темата за политически цели в навечерието на изборите. „Те толкова много държат цялата предизборна кампания и парламентарната трибуна да се превърне в платформа за предизборна агитация и за калташка кампания“, заяви Витанов.

Според него поведението на опозиционните партии показва, че темата не е толкова важна за тях, колкото публично твърдят. „Очевидно тази тема не е важна и за самата опозиция. Ние сме предоставили над 20 души да се регистрираме, ако за тях беше значима тема, щяха да си съберат хората“, допълни той.

Политическото напрежение се пренесе и върху решението на Конституционния съд по казуса с държавния бюджет за 2026 г. Депутатът от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова коментира състава на съда и възможните политически последици, ако бюджетният закон беше обявен изцяло за противоконституционен.

„Както всички знаем, половината от членовете на КС са личен избор на бившия президент и настоящ премиер Румен Радев. Ако КС беше обявил целия закон за държавния бюджет за противоконституционен, това означаваше, че това правителство трябваше да подаде оставка“, заяви Петкова.

От управляващите отговориха, че решението на Конституционния съд е взето единодушно и не може да бъде представяно като резултат от влиянието на отделна политическа фигура.

„Решението на КС е взето с единодушие от 11 души, включително и тези, които не са назначени от тогавашния президент г-н Радев“, подчерта председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Константин Проданов.

Той определи произнасянето на съда като провал на опитите на опозицията да оспори финансовата политика на правителството. „Пълно крушение на поредния опит на опозицията с процедурни хватки да саботира финансовата политика на държавата“, заяви Проданов.

По думите му заложеният бюджетен дефицит от 5,7% е пряка последица от управлението на предходните правителства. „Заложеният дефицит, знаете, от 5,7 процента беше пряко следствие от безотговорната финансова политика на правителствата преди нас“, посочи той.

КС остави в сила Бюджет 2026, но отмени промени в заплатите на магистратите и в Кодекса на труда