Франция и поредната революция: Може ли да зададе тенденция за цяла Европа

Улицата във Франция е същата като преди 10 години, но участниците в протестите са по-радикални, светът е във война и ситуацията е влошена, а самият протест е куфар с много дъна. Това заяви в предаването "РеВизия" журналистът от портал "Култура", франкофон и познавач на френската политическа почва Тони Николов.

По думите му, френската улица е по принцип бунтовна и началото този път, дадено от учениците е оправдано. Проблемът е, че след тях се включиха и други.

Българка във Франция: Гласът на младите хора в протестите не трябва да се свързва с направените опустошения

"Има куфар с много дъна. Отдолу са проблемите на френското училище. Франция държи на образованието и дава огромни пари за образование. Това е традиция от 19 век, когато един министър на образованието въвежда безплатното образование, масовото образование, това дърпа Франция много напред. Сега обаче виждаме една картина на училища, които не са ремонтирани, виждаме, че няма учители и то не защото са ниски заплатите, а защото е трудно да преподаваш във Франция. Особено в проблемите квартали. Изведнъж тогава започнаха да се появяват и политическите лидери - ултралевицата на Меланшон. Там има много радикални кръгове - бивши троцкисти с лозунги за край на капитализма. Това е втората част. Третият аспект са качулките, черните качулки. Градски банки, това е цяла субкултура, някои смятат, че това са само мигранти, но не е така. Смесени и са в повечето случаи хора, чиито бащи дори са били на социални помощи. Те започнаха да трошат и да правят проблеми. След тях се радикализираха протестите и правителството влезе неудачно."

Редица анализатори коментират участието на мигрантите и дори хвърлят вината за погромите над тях. Така ли е и във Франция?

"Френските медии не се фокусират върху мигрантите. Френският интеграционен модел е такъв, те не гледат на тях като на малцинство, те са французи от второ или трето поколение. Големият въпрос е защо не се справят социалните и образователните власти, защото този модел вече не работи. Тези хора идват още 70-те, но от 90-те моделът се счупи."

В крайна сметка големият социален модел ли е проблемът на Франция днес?

"Това, което се говори и се описва е, че Франция е голяма световна сила и нейното "смаляване" до всички други удари самочувствието на французина. Френският вече не е световният език и това очевидно е проблем за тях. Това са важни сигнали и за френското общество. Те се осмислят в ролята на големия социален модел, който е добър от гледна точка на сигурност, но икономическата му цена е прекалено висока."

Френските власти забраниха протестите в няколко града

Бунтовната улица и традицията

Ако потеглите с мен на едно малко мисловно пътешествие, само за секунда, ще се окажете в центъра на Париж, на десния бряг на Сена, малко преди реката да обере завоя около остров Сите. Над острова се издигат кулите на Нотр Дам, а до вас - от едната ви страна, се намира площад Плас де Грев. 

Площадът е широк, открит и видим отвсякъде и е представлявал едно от големите речни пристанища на някогашна Европа. Тук, на този площад, в продължение на векове парижани са идвали да търсят работа. Безработните се събирали тук, докато чакат някой да ги наеме - за разтоварване, за строеж, за да изкарат някаква надница. Дори създават израз - французите обичат да създават изрази, които описват цели житейски ситуации - "Да си на грев", което означава "да чакаш работа." Понякога обаче работа няма.

Постепенно работниците, недоволни от условията и липсата на надници, започват да се събират тук, за да се ядосат, да се гневят и да поставят исканията си. Този обичай става толкова явен и постоянен, че през 19 век изразът фер грев придобива днешния си смисъл - да спреш работа, за да поставиш исканията си. Мястото, на което си търсил хляб, се превръща в мястото, в което отказваш - поне временно - да работиш за него. Ражда се френската идея за стачката. Разказвам ви тази история, защото искам да разберете колко дълбоко вкоренена е идеята за бунта във френското общество, колко атавистичен е инстинктът им към промяна през революционно искане.

Макрон свиква Съвета по отбрана преди новите протести във Франция през уикенда

В този смисъл, днешните събития във Франция би трябвало да могат да бъдат прочетени през призмата на крилатото изречение на Алфонс Кар - колкото повече се променя, толкова повече остава същото. Но... макар днес да изглежда, че улицата е същата, обстановката около нея е различна и по-опасна. Днес френската държава е затлъстяла и безсилна, събира над половината от богатството, но не решава проблемите. Правителствата се сменят едно след друго и политическата криза става криза на Републиката, която отгоре на всичко е  изправена пред външни врагове - точно както всички нас.

Днес за скептичния анализатор изглежда, че Републиката вече не държи съдбата си в свои ръце и че насилието по улиците на Франция от последните 10 години е сигнал, че може би страната е бременна с шестата република. Така ли е наистина и какво означава това за Париж, Европа и всички нас? Опитваме да разберем. 

Цялото предаване гледайте във видеото. 

ВСИЧКО ЗА ПРОТЕСТИТЕ В ЕВРОПА ЧЕТЕТЕ ТУК