Ловците на рапани по морето се борят за своето оцеляване

Ловът на рапани изхранва десетки семейства по северното ни Черноморие. Тази дейност е колкото доходоносна, толкова и опасна, разказват опитни гмуркачи в района на Шабла.

Според тях бизнесът постепенно замира поради изчерпването на мидите и промишленото тралене на морското дъно.

Kеят в малкото шабленско селце Крапец е спокоен и тих. На красивия изгрев се радват една дузина чайки и най-ранобудните рибари. Лодките мирно чакат да  бъдат натоварени с тежката екипировка на водолазите.

Подготовката за лова започва призори. Всяка сутрин тук се събират ловци на рапани от всички краища на Черноморието. Към 8.30 лодките потеглят към морето.

Бойко Байчев е лодкар на един от многото екипи, които всеки ден се отправят в открито море. Сред вълните неговата грижа е да закара водолазите до набелязаните места.

Водолазите стоят под вода около час – час и половина, обяснява опитният навигатор. Дали уловът ще е достатъчен обаче зависи от температурата на водата и още ред други неща.

Над осем часа прекарват ловците на рапани в морето. Към 4 следобед те вече са навън със своя улов.

Средно на ден един водолаз може да изкара от 50 до 500 килограма рапани. Сезонът започва през април и приключва през есента. Хората в този район на Черноморието обаче отчитат най-слабата от няколко години насам.

Една по една лодките се разтоварват и рапаните продължават своя път към обработвателните фабрики.
Цената на килограм рапани с черупката се изкупува за 90 стотинки. Като лодкар Бойко Байчев получава 20 на сто от спечеленото за деня. Останалото се прибира от рапанджиите.

Ловците на рапани винаги са предпазливи, когато някой се опита да надникне в бизнеса им отблизо. За непосветените тази дейност носи десетки хиляди лева лесна печалба.

Страничният наблюдател обаче не вижда рисковете, на които се подлага всеки водолаз и огромните средства, които постоянно отиват за оборудване.

Живко Желязков е сред най-опитните ловци на рапани. От 20 години се гмурка за рапани. През деня обикновено е в морето. Намираме го едва привечер в симпатична беседка малката му къща в закътаното селце Твърдица. Пейзажът наоколо е достоен разказ за ежедневие, наситено с рисковете на подводния лов. Морякът по призвание  разказва, че опасностите за рапанджиите обикновено дебнат около брега.

Бай Живко не е от хората, които обичат да се оплакват. Малките радости в живота му доставят най-голяма наслада. Скромната къща в обезлюденото селце Твърдица е като археологически музей, събрал останки от потънали кораби и битови предмети от погребаните селища около Шабла.

До края на сезона на рапаните обаче има повече от месец. Дотогава рапанджиите по северното Черноморие ще използват всеки благоприятен ден, за да вземат това, което морето им подари.