Кои са последните водачи на църквата ни?

На 21 януари 1945 година за пръв екзарх след смъртта на екзарх Йосиф е избран Стефан. Месец след това вселенската патриаршия прекратява схизмата, с което дава самостоятелност на българската православна църква. Така се възстановява и статута й на патриаршия.

За да бъде избран за патриарх през 1948-ма на екзарх Стефан му е необходимо да получи едно съществено нещо - съгласието на митрополитите от светия синод. Архиерите обаче отказват категорично. Това напряга до крайност отношенията в синода. Така след пререкания между екзарх Стефан и врачанския митрополит Паисий се стига до оттеглянето на екзарха. След това той е принудително изселен в карловското село Баня, където остава до края на живота си.

Така църквата ни минава под синодално управление. Трима митрополити минават през поста наместник-председател на Българската православна църква. Приет е нов устав, а за нов наместник на църквата е избран Пловдивският митрополит Кирил. През 1953 година Кирил е избран за патриарх и остава начело на църквата 18 години.

Патриарх Кирил остава в историята с много от делата си - той е един от най-активните участници при спасяването на българските евреи. Под негово ръководство синодът прави всячески опити да защити и духовниците изпратени в лагерите от властта, като всяка година настоява да бъдат помилвани.

През 1971-ва година патриарх Кирил умира, а на престола се възкачва Ловчанският митрополит Максим, който е подкрепен от политбюро на ЦК на БКП.

Новият патриарх обаче не е възприеман положително от всички митрополити. Така след няколко десетилетия се стига до разкола в Българската православна църква и до създаването на алтернативен синод. Това води включително и до ръкопашни битки за отделни храмове. 

Патриарх Максим почина в края на миналата година. Малко след това стана ясно, че главата на алтернативния синод Инокентий се завръща в лоното на Българската православна църква. Това окончателно слага край на разделението в нея.