Стотици служители от ОЦК-Кърджали остават без работа

Стотици хора от бившия Оловно-цинков завод в Кърджали останаха без работа преди две години, когато внезапно спряха да получават заплати и се оказа, че няма бъдеще за предприятието им. За цялото това време тези, които са си намерили нова работа са единици. Останалите остават с надеждата някой ден ОЦК да заработи отново.

Вече две години Нели Настева е част от морето от безработни след близо 30-годишен стаж в някогашния Оловно-цинков комбинат. Една година е получавала обезщетение от трудовата борса, а сега разчита единствено на близките си, за да оцелява.

„Чакам сина ми да ми плати интернета, телефона, майка ми да ми плати тока и така се справям”, споделя Нели. Дори дървата, с които отоплява само една от стаите в дома си са осигурени също от сина й.

„Не съм мислила, че ще стигна до такова положение - майка ми и синът ми да ме издържат при 30 години трудов стаж”, казва още бившата работничка на ОЦК.

Нели не може да си позволи дори и най-елементарните неща. Не е ходила на почивка и не е купувала нищо за себе си и за дома си от много време. Вече безработна и в очакване да получи забавените си заплати от ОЦК, Нели е станала и баба. И тъй като синът й живее в София, вижда внука си веднъж на няколко месеца.

„Зарадвах се, когато ми изплатиха заплатите. Тогава се зарадвах, че  имам внук и изведнъж като че ли целият товар падна, но тези пари, те са броени пари, те за няколко месеца просто се стапят”.

За две години Нели е обиколила десетки работодатели. Никъде обаче не е постигнала успех. „Няма никъде в града работа. Ходя, обикалям, търся - никъде. Като чуят на колко години си или ако ти видят ЕГН-то, просто няма кой работодател да те вземе на работа, а не сме хора за изхвърляне все още”.

В това положение са стотици други бивши служители на Оловно-цинковия комплекс. Някогашният синдикален лидер в завода Стефан Атанасов обяснява, че тези, които имат шанс за нормален живот оттук нататък не са много.

Останалите без работа след десетилетия тежък труд посочват като виновници за това положение всички политици на прехода. И също както надеждата за тези хора е изчезнала, така е изчезнал и символът на завода – работникът с лопатата пред него вече е изгубил своето оръдие на труда.

Повече за проблемите на работниците на ОЦК ще научите от видеото.

Репортер: Димитър Иванов