Двама българи са съавтори в статии, свързани с откритието на японците за сините светодиоди
Българска следа в Нобеловата награда за физика. В началото на октомври отличието беше връчено на трима японци. Оказва се, обаче, че двама български учени са съавтори в статии, свързани с откритието на японците.
Японците получават нобелова награда за изобретяването на сините светодиоди. Откритието е на 20 години и вече има изключителен принос за човечеството. В наши дни светодиодите са неотменна част от ежедневието ни.
Сините светодиоди спестяват енергия и са екологичен източник на светлина. В днешно време технологията се използва в крушки, фаровете на коли, екрани на смартфони, компютри и телевизори.
„Тук имам едно парченце, то иначе е безцветно, не се забелязва, така че ще го поставя на пътя на лазера и мисля, че така вече може да се види”, обяснява доц. Евгения Вълчева - физически факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.
„Това представляват сини диоди, които възбуждат фосфор, който свети бяло. Тоест, те са източник за получаване на ефективна бяла светлина с огромна продължителност на живота, с огромна ефективност и така нататък”, разказва проф. Борис Арнаудов от Физическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.
От парченцето материал, което показваме, всъщност се използва съвсем малка част, за да се направи диода.
„Това е материалът, който е в основата на откритието. материалът се нарича галиев нитрит, той се синтезира изкуствено, не се намира в природата и дълги години учените са търсили материал, който да може да излъчи синя светлина, когато бъде възбуден, примерно когато през него се пусне ток”, добавя проф. Борис Арнаудов.
Нобеловите лауреати са инвестирали 30 години, докато успеят да синтезират материала. Нашите учени се включват през последните десет, когато е трябвало диодите да се усъвършенстват.
„Мисля, че този случай показва, че българските физици са приети навсякъде в международни колективи”, разказва още проф. Борис Арнаудов.
За откритието си японците получават награда от 1 милион долара.
Макар да се радваме на българската следа в Нобеловата награда за физика, трябва да погледнем и към реалността. Студентите в тази сфера са все по малко, тъй като после нямат реализация у нас. Може би някой ден ще можем да кажем, че българин е нобелов лауреат по физика, но той едва ли ще живее и работи в България.
Повече по темата гледайте във видеото.
