В село Черно поле не се живее, но не може и да се напусне, защото местожителството там е като доживотна присъда
В “Ничия земя” Елена Чопакова разказва история за българския Северозапад. Сигурно си мислите, че няма с какво да ви изненада – там е лошо. И все пак ще ви изненада! Защото от ден на ден там става все по-лошо. Селото е Черно поле, община Ружинци, област Видин. Преди време негов обитател - кой знае откъде - беше намерил чувство за хумор и го беше обявил за продан в известен сайт за интернет търговия – цена по договаряне, включваща и местните цигани. Черно поле можеше да е декор за филм на ужасите, но си е останало просто българско село. Днес дотам не ходи дори автобус, защото пътят е много лош. Черно поле не става за живеене, не става и за напускане, защото местожителството тук изглежда като доживотна присъда без право на замяна…
“Черно поле е макет на бъдещето, дори днес това да ви звучи преувеличено. Тук се краде всичко – от старини до буркани. Така се живее в най-бедната област на Европейския съюз - спи се с кокошките, за да не ти ги откраднат! Вашите родители правят зимнина на циганите, защото циганите не намират смисъл в това да отглеждат сами храната си – тя е на един катинар разстояние. В Черно поле е открадната дори камбаната на църквата, сетне са я заменили с камбана от материал, който не представлява интерес за пунктовете за изкупуване на метали...
Зад решетки, по които тече ток, в къщи-курници, стискащи последните си стотинки, погребали мъжете си, унизени – така умират майките на Северозапада…”
